Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Индивидуалният подход в избора на конкретен сорт пшеница е предпоставка за висок и качествен добив. В следващата рубрика ние, екипът на Агринайзър съвместно със специалисти в областта на земеделието обобщихме основните елементи, с които да направите оптимален избор за Вашите полета.

Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница


В земеделието може да се посочат стотици примери за промяна, а статистката се явява неин барометър. У нас, особено през последните години тези процеси са изключително динамични. Броят на фунгицидните третирания преди и днес, свързаната с това промяна в добивите, навлизането на нови технологии, решения и генетика. След десетилетия на триумф за българските сортове, преди две години станахме свидетели на бум -  70% от използваните сортовете пшеница бяха нова за България, чужда селекция.

Естествено, те навлязоха по родните полета благодарение на своите качества, но с тях дойдоха и нови, нетипични за страната болести като жълто-кафяви петна(DTR), жълта ръжда и различни видове кореново гниене. Днес доверието към местните сортове отново се завръща и те заемат повече от 50%.

Сортовият състав е предпоставка за успешно отглеждане на пшеница. Поради тази причина съществуват различни сортове, всеки от които дава добри резултати при различни условия на средата. Семенарските компании провеждат опити в много страни за да получат информация относно пригодността на даден сорт за даден регион в продължение на години.

Така се създава препоръчителна за даден регион сортова листа. Например: сортовете създадени в България притежават оптималните характеристики за климата на Балканския полуостров. Това е факт, благодарение на многогодишната селекция у нас, която обединява полезните признаци и качества на българските с тези на сръбски, румънски, украински и унгарски сортове.

Условията в България са благоприятни за получаването на висококачествена реколта

Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Постоянният поток от нови по-високодобивни и по-качествени сортове е съществена основа за интензификацията на земеделието и хранителната промишленост. Създадените след 2000 г. сортове от ново поколение са с висок продуктивен потенциал, качество на зърното и добра устойчивост на полягане, отговарящи напълно на потребителското търсене.

Основна тънкост при пшеницата е необходимостта да се отглеждат не един, а няколко сорта в рамките на едно стопанство. Изборът на тези сортове е конкретен за всеки фермер и се формира след отчитане на почвените и климатични особености на региона и биологичните характеристики на сорта.

Залагането на няколко сорта има своята логическа обосновка. Степента на „загуба на добив“ следствие на неблагоприятни условия на средата при няколко сорта, винаги е по-малка в сравнение с тази, на който и да е единичен сорт. Ако например се отглеждат три сорта – чувствителен, средно устойчив и устойчив на полягане, средният добив от трите заедно при сходни други фактори ще бъде по-висок от този на чувствителните два сорта. Колкото броят на сортовете в групата е по-голям, толкова степента на негативните ефекти по-малка. В годините, този принцип се превърна в крайъгълен камък за интензификацията в отрасъла.

Залагането на различни сортове се налага и от биологичните потребности на пшеницата - тя е култура на микроклимата и нейната жизненост зависи от конкретните условия на годината и средата. В редица случай на територията на едно землище се срещат различни почвени типове, които оказват съществено влияние върху развитието на културата и при технологичните решения.

Сега пазарът разполага с много сортове българска и чуждестранна селекция.

Богатият избор от над 50 сорта в Официалната сортова листа на страната дава свобода на фермерите в подбора на най-доброто за тях

 
Позовавайки се на официалните данни на МЗХГ (https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/08/19/ra-366-publicationforecastyield2019-bg.pdf), разгледахме петте най-предпочитани за 2019 сорта в България.
 
Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница 

Авеню

Авеню е зимна, мека, безосилеста пшеница с много висок добивен потенциал. Представлява ранен, високоинтензивен сорт с отличен потенциал за добив, много ранно узряване и отлична стабилност в представянето. Реагира отлично на завишени торови норми, не поляга и има много висок коефициент на братимост.

Характеризира се с височина около 60-70 см, плътни, изравнени класове, силно редуцирана листна маса и високо абсолютно тегло на семената. Освобождава рано полето и оставя минимум растителни остатъци. Идеален предшественик за рапица. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено ранна сеитба.

Енола

Енола е ранен, нискостъблен, осилест сорт с червено зърно, устойчив на полягане и много подходящ за интензивно отглеждане с дълъг период на наливане на зърното. Характеризира се с височина на стъблото между 80-90 см, осилести и устойчиви на оронване класове.

Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост, има висока толерантност към засушаване. Посевната норма е около 500-550 кълняеми семена/кв.м. Сорт Енола е с високи и стабилни добиви, подходящ за интензивно отглеждане без специални изисквания. Подходящ за всички видове хлебни и сладкарски изделия.

Анапурна

 Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Анапурна е комплексна генетика, съчетаваща продуктивност и много добри хлебопекарни качества на пшениците с повишена сила. Считана за стандарт в официалното сортоизпитване в България. Сорта е  добро съчетание от качества - висок потенциал за добив и много добри технологични показатели за производство на хлебни изделия.

Има висок коефициент на братимост,  добре изразен восъчен налеп, узрява ранно, не поляга, оставя малко растителни остатъци и е толерантен на биотичен стрес. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено късна сеитба.

Софру

Софру е много ранен сорт зимна, мека и осилеста пшеница с отлични хлебопекарни качества. Сорта е много подходящ за производство на брашно. Характеризира се с добра устойчивост на полягане и биотичен стрес. Притежава силно изразен восъчен налеп, средно голям клас и нисък хабитус на растенията. Лесен за прибиране, адаптивен сорт, подходящ за всички климатични зони.

Собел 

Собел е зимен безосилест сорт, с добре изразен восъчен налеп, ниски до средно високи растения, къс, дебел и сбит клас, с много добра братимост. Устойчив на полягане и на измръзване с много добра адаптивност при всякакви условия. Сеитбената норма е 18-22 кг/дка, в зависимост от качеството на обработка на почвата и климатичните условия на региона.

Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Независимо от конкретните особености на всеки сорт, съществуват общи постулати за грижите и мероприятията през вегетационния период. Пшеницата е основната и най-важна зърнено-хлебна култура. Тя се отглежда заради зърното, от което се получава висококачествен и вкусен хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята.

В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета и с по-голям брой цветчета в едно класче.

Пшеницата има средни изисквания към топлината и умерени към влагата. Тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливане на зърното.


Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Критични по отношение на влагата фази са изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива. Вегетационният период на културата е около 260-280 дни.

През вегетацията са необходими постоянни грижи за опазване на културата от болести и неприятели, както и провеждането на балансирано торене за осигуряване на оптимално развитие и достигане на добивния потенциал.

Болестите по пшеницата са един от определящите фактори за зърнопроизводството 

Навременния контрол върху тях осигурява качество и количество на добива. Най-вредоносни са тези, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията - брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), фузариум по класа и др.

Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване  броя на класовете и семената. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество. 

Брашнестата мана по пшеницата

Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphegraminisf.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели,  брашнести налепи. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната - намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален.

Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.

Кафявата ръжда

Кафявата ръжда (Pucciniareconditаf.sp. tritici) е широко разпространена болест в България. Проявява се ежегодно в различна степен, като в някои години с ненавременен контрол причинява значителни загуби.

При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.

За масово намножаване на кафявата ръжда спомагат топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на  роса. Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта рано напролет, но обикновено масовото намножаване започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.

Жълтата ръжда


 Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. По листата, листните влагалища, а макар и  по-рядко върху стъблата, плевите, осилите и откритите части на зърната се образуват лимоненожълти удължени летни сори.

По-хладната и дъждовна пролет благоприятства развитието на болестта. Развитието на патогена се задържа при температура около 20-25 °С. Компаниите работещи в сферата на растителната защита предлагат нови и иновативни фунгициди, активните вещества на които контролират едновременно брашанеста мана, видовете ръжди и други опасни болести по пшеницата.

Причинителят на фузариум

Причинителят на фузариум  (Fusarium culmorum) и останалите патогени от този род  могат да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Прораастването на конидиоспорите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза „изкласяване“ и „цъфтеж“.

По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки и обхващат цялото растение. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини.

Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми.

Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%. Ефективни срещу фузариума са редица фунгициди, като последната иновация в тази област са  тези, съдържащи активни вещества от най-новата химична група – SDHI.

През вегатацията на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание и на неприятелите

Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Пшеничния трипс

Пшеничния трипс достига максималната численост в посевите около фаза „начало на изкласяване“. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с  плевите на класа и зърното. При масово разпространение на трипс, добивът от зърно може да се редуцира с 200 – 250 кг/дка.

Вредната житна дървеница

Вредната житна дървеница е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, те повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива.

Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от тях зърна се деформират, масата им намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.

През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването на елементи във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество и приема 70–80% от азота, фосфора и калия. По-голямата част от калия се натрупва постепенно до фаза „изкласяване“, азота – до фаза „млечна зрялост“, а фосфорът се приема най-бавно до края на вегетацията.

Пшеницата е взискателна към свойствата на почвата, но при добра агротехника, влагообезпечаване и правилно торене добри добиви могат да се получават и на почви с по-лоши агрохимични свойства. Най-добри предшественици за пшеницата са зърнено-бобовите култури, рапица, слънчоглед и царевица.


Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница

Торовите норми за пшеницата се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими форми на хранителните елементи, износа със 100 кг зърно и коефициентa на усвояване. Оптималните торови норми за пшеницата, отглеждана на различни почвени типове и след различни предшественици варира в определени граници. В зависимост от величината на торовата норма и свойствата на почвата коефициентът на използване на азота от внесените торове е в границите 40–60%, на фосфора – от 6 до 8%, а на калия – от 25 до 30%.

Калиевото торене повишава устойчивостта на растенията към гъбни болести и подобрява качеството на зърното. Пшеничните растения използват го пълноценно внесен срещу предшественика, който най-често е окопна култура (царевица, слънчоглед), бобова култура (фасул, леща, фий, грах) или рапица. Твърдата пшеница може да се отглежда и след по-късни предшественици, като памук, поливна царевица, зеленчуци (домати, пипер, патладжани) и др.

Пазарът на пшеницата е много динамичен и се диктува от световните и местни тенденции. Говорейки за промяната в сортовия състав и начините на отглеждане на културата, няма как да не отчетем и промяната в търговията на зърно. XXI век е времето на новите технологии и дигитализацията, предоставяща възможност за комуникация и търговия с пшеница на ново ниво.

В заключение може да обобщим, че от избора на подходящ сорт, през вегетационните грижи до реализацията на готовата продукция трябва да правим точния, конкретен избор и да следваме пулса на промяната!


Разгледай всички теми в блога >>



© 2020 agriniser.com v1.48.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация