Изборът на сорт е определящ за успеха в пшеница
Индивидуалният подход в избора на конкретен сорт пшеница е предпоставка за висок и качествен добив. В следващата рубрика ние, екипът на Агринайзър съвместно със специалисти в областта на земеделието обобщихме основните елементи, с които да направите оптимален избор за Вашите полета.
В земеделието може да се посочат стотици примери за промяна, а статистката се явява неин барометър. У нас, особено през последните години тези процеси са изключително динамични. Броят на фунгицидните третирания преди и днес, свързаната с това промяна в добивите, навлизането на нови технологии, решения и генетика. След десетилетия на триумф за българските сортове, преди две години станахме свидетели на бум - 70% от използваните сортовете пшеница бяха нова за България, чужда селекция.
Естествено, те навлязоха по родните полета благодарение на своите качества, но с тях дойдоха и нови, нетипични за страната болести като жълто-кафяви петна(DTR), жълта ръжда и различни видове кореново гниене. Днес доверието към местните сортове отново се завръща и те заемат повече от 50%.
Сортовият състав е предпоставка за успешно отглеждане на пшеница. Поради тази причина съществуват различни сортове, всеки от които дава добри резултати при различни условия на средата. Семенарските компании провеждат опити в много страни за да получат информация относно пригодността на даден сорт за даден регион в продължение на години.
Така се създава препоръчителна за даден регион сортова листа. Например: сортовете създадени в България притежават оптималните характеристики за климата на Балканския полуостров. Това е факт, благодарение на многогодишната селекция у нас, която обединява полезните признаци и качества на българските с тези на сръбски, румънски, украински и унгарски сортове.
Постоянният поток от нови по-високодобивни и по-качествени сортове е съществена основа за интензификацията на земеделието и хранителната промишленост. Създадените след 2000 г. сортове от ново поколение са с висок продуктивен потенциал, качество на зърното и добра устойчивост на полягане, отговарящи напълно на потребителското търсене.
Основна тънкост при пшеницата е необходимостта да се отглеждат не един, а няколко сорта в рамките на едно стопанство. Изборът на тези сортове е конкретен за всеки фермер и се формира след отчитане на почвените и климатични особености на региона и биологичните характеристики на сорта.
Залагането на няколко сорта има своята логическа обосновка. Степента на „загуба на добив“ следствие на неблагоприятни условия на средата при няколко сорта, винаги е по-малка в сравнение с тази, на който и да е единичен сорт. Ако например се отглеждат три сорта – чувствителен, средно устойчив и устойчив на полягане, средният добив от трите заедно при сходни други фактори ще бъде по-висок от този на чувствителните два сорта. Колкото броят на сортовете в групата е по-голям, толкова степента на негативните ефекти по-малка. В годините, този принцип се превърна в крайъгълен камък за интензификацията в отрасъла.
Залагането на различни сортове се налага и от биологичните потребности на пшеницата - тя е култура на микроклимата и нейната жизненост зависи от конкретните условия на годината и средата. В редица случай на територията на едно землище се срещат различни почвени типове, които оказват съществено влияние върху развитието на културата и при технологичните решения.
Сега пазарът разполага с много сортове българска и чуждестранна селекция.
Позовавайки се на официалните данни на МЗХГ (https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/08/19/ra-366-publicationforecastyield2019-bg.pdf), разгледахме петте най-предпочитани за 2019 сорта в България.
Характеризира се с височина около 60-70 см, плътни, изравнени класове, силно редуцирана листна маса и високо абсолютно тегло на семената. Освобождава рано полето и оставя минимум растителни остатъци. Идеален предшественик за рапица. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено ранна сеитба.
Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост, има висока толерантност към засушаване. Посевната норма е около 500-550 кълняеми семена/кв.м. Сорт Енола е с високи и стабилни добиви, подходящ за интензивно отглеждане без специални изисквания. Подходящ за всички видове хлебни и сладкарски изделия.
Анапурна е комплексна генетика, съчетаваща продуктивност и много добри хлебопекарни качества на пшениците с повишена сила. Считана за стандарт в официалното сортоизпитване в България. Сорта е добро съчетание от качества - висок потенциал за добив и много добри технологични показатели за производство на хлебни изделия.
Има висок коефициент на братимост, добре изразен восъчен налеп, узрява ранно, не поляга, оставя малко растителни остатъци и е толерантен на биотичен стрес. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено късна сеитба.
Независимо от конкретните особености на всеки сорт, съществуват общи постулати за грижите и мероприятията през вегетационния период. Пшеницата е основната и най-важна зърнено-хлебна култура. Тя се отглежда заради зърното, от което се получава висококачествен и вкусен хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.
При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята.
В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета и с по-голям брой цветчета в едно класче.
Пшеницата има средни изисквания към топлината и умерени към влагата. Тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливане на зърното.
Критични по отношение на влагата фази са изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива. Вегетационният период на културата е около 260-280 дни.
През вегетацията са необходими постоянни грижи за опазване на културата от болести и неприятели, както и провеждането на балансирано торене за осигуряване на оптимално развитие и достигане на добивния потенциал.
Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.
Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.
При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.
За масово намножаване на кафявата ръжда спомагат топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на роса. Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта рано напролет, но обикновено масовото намножаване започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.
Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. По листата, листните влагалища, а макар и по-рядко върху стъблата, плевите, осилите и откритите части на зърната се образуват лимоненожълти удължени летни сори.
По-хладната и дъждовна пролет благоприятства развитието на болестта. Развитието на патогена се задържа при температура около 20-25 °С. Компаниите работещи в сферата на растителната защита предлагат нови и иновативни фунгициди, активните вещества на които контролират едновременно брашанеста мана, видовете ръжди и други опасни болести по пшеницата.
По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки и обхващат цялото растение. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини.
Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми.
Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%. Ефективни срещу фузариума са редица фунгициди, като последната иновация в тази област са тези, съдържащи активни вещества от най-новата химична група – SDHI.
Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от тях зърна се деформират, масата им намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.
През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването на елементи във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество и приема 70–80% от азота, фосфора и калия. По-голямата част от калия се натрупва постепенно до фаза „изкласяване“, азота – до фаза „млечна зрялост“, а фосфорът се приема най-бавно до края на вегетацията.
Пшеницата е взискателна към свойствата на почвата, но при добра агротехника, влагообезпечаване и правилно торене добри добиви могат да се получават и на почви с по-лоши агрохимични свойства. Най-добри предшественици за пшеницата са зърнено-бобовите култури, рапица, слънчоглед и царевица.
Торовите норми за пшеницата се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими форми на хранителните елементи, износа със 100 кг зърно и коефициентa на усвояване. Оптималните торови норми за пшеницата, отглеждана на различни почвени типове и след различни предшественици варира в определени граници. В зависимост от величината на торовата норма и свойствата на почвата коефициентът на използване на азота от внесените торове е в границите 40–60%, на фосфора – от 6 до 8%, а на калия – от 25 до 30%.
Калиевото торене повишава устойчивостта на растенията към гъбни болести и подобрява качеството на зърното. Пшеничните растения използват го пълноценно внесен срещу предшественика, който най-често е окопна култура (царевица, слънчоглед), бобова култура (фасул, леща, фий, грах) или рапица. Твърдата пшеница може да се отглежда и след по-късни предшественици, като памук, поливна царевица, зеленчуци (домати, пипер, патладжани) и др.
Пазарът на пшеницата е много динамичен и се диктува от световните и местни тенденции. Говорейки за промяната в сортовия състав и начините на отглеждане на културата, няма как да не отчетем и промяната в търговията на зърно. XXI век е времето на новите технологии и дигитализацията, предоставяща възможност за комуникация и търговия с пшеница на ново ниво.
В заключение може да обобщим, че от избора на подходящ сорт, през вегетационните грижи до реализацията на готовата продукция трябва да правим точния, конкретен избор и да следваме пулса на промяната!
Разгледай всички теми в блога >>
В земеделието може да се посочат стотици примери за промяна, а статистката се явява неин барометър. У нас, особено през последните години тези процеси са изключително динамични. Броят на фунгицидните третирания преди и днес, свързаната с това промяна в добивите, навлизането на нови технологии, решения и генетика. След десетилетия на триумф за българските сортове, преди две години станахме свидетели на бум - 70% от използваните сортовете пшеница бяха нова за България, чужда селекция.
Естествено, те навлязоха по родните полета благодарение на своите качества, но с тях дойдоха и нови, нетипични за страната болести като жълто-кафяви петна(DTR), жълта ръжда и различни видове кореново гниене. Днес доверието към местните сортове отново се завръща и те заемат повече от 50%.
Сортовият състав е предпоставка за успешно отглеждане на пшеница. Поради тази причина съществуват различни сортове, всеки от които дава добри резултати при различни условия на средата. Семенарските компании провеждат опити в много страни за да получат информация относно пригодността на даден сорт за даден регион в продължение на години.
Така се създава препоръчителна за даден регион сортова листа. Например: сортовете създадени в България притежават оптималните характеристики за климата на Балканския полуостров. Това е факт, благодарение на многогодишната селекция у нас, която обединява полезните признаци и качества на българските с тези на сръбски, румънски, украински и унгарски сортове.
Условията в България са благоприятни за получаването на висококачествена реколта
Постоянният поток от нови по-високодобивни и по-качествени сортове е съществена основа за интензификацията на земеделието и хранителната промишленост. Създадените след 2000 г. сортове от ново поколение са с висок продуктивен потенциал, качество на зърното и добра устойчивост на полягане, отговарящи напълно на потребителското търсене.
Основна тънкост при пшеницата е необходимостта да се отглеждат не един, а няколко сорта в рамките на едно стопанство. Изборът на тези сортове е конкретен за всеки фермер и се формира след отчитане на почвените и климатични особености на региона и биологичните характеристики на сорта.
Залагането на няколко сорта има своята логическа обосновка. Степента на „загуба на добив“ следствие на неблагоприятни условия на средата при няколко сорта, винаги е по-малка в сравнение с тази, на който и да е единичен сорт. Ако например се отглеждат три сорта – чувствителен, средно устойчив и устойчив на полягане, средният добив от трите заедно при сходни други фактори ще бъде по-висок от този на чувствителните два сорта. Колкото броят на сортовете в групата е по-голям, толкова степента на негативните ефекти по-малка. В годините, този принцип се превърна в крайъгълен камък за интензификацията в отрасъла.
Залагането на различни сортове се налага и от биологичните потребности на пшеницата - тя е култура на микроклимата и нейната жизненост зависи от конкретните условия на годината и средата. В редица случай на територията на едно землище се срещат различни почвени типове, които оказват съществено влияние върху развитието на културата и при технологичните решения.
Сега пазарът разполага с много сортове българска и чуждестранна селекция.
Богатият избор от над 50 сорта в Официалната сортова листа на страната дава свобода на фермерите в подбора на най-доброто за тях
Позовавайки се на официалните данни на МЗХГ (https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/08/19/ra-366-publicationforecastyield2019-bg.pdf), разгледахме петте най-предпочитани за 2019 сорта в България.
Авеню
Авеню е зимна, мека, безосилеста пшеница с много висок добивен потенциал. Представлява ранен, високоинтензивен сорт с отличен потенциал за добив, много ранно узряване и отлична стабилност в представянето. Реагира отлично на завишени торови норми, не поляга и има много висок коефициент на братимост.Характеризира се с височина около 60-70 см, плътни, изравнени класове, силно редуцирана листна маса и високо абсолютно тегло на семената. Освобождава рано полето и оставя минимум растителни остатъци. Идеален предшественик за рапица. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено ранна сеитба.
Енола
Енола е ранен, нискостъблен, осилест сорт с червено зърно, устойчив на полягане и много подходящ за интензивно отглеждане с дълъг период на наливане на зърното. Характеризира се с височина на стъблото между 80-90 см, осилести и устойчиви на оронване класове.Притежава много добра студоустойчивост и зимоустойчивост, има висока толерантност към засушаване. Посевната норма е около 500-550 кълняеми семена/кв.м. Сорт Енола е с високи и стабилни добиви, подходящ за интензивно отглеждане без специални изисквания. Подходящ за всички видове хлебни и сладкарски изделия.
Анапурна
Анапурна е комплексна генетика, съчетаваща продуктивност и много добри хлебопекарни качества на пшениците с повишена сила. Считана за стандарт в официалното сортоизпитване в България. Сорта е добро съчетание от качества - висок потенциал за добив и много добри технологични показатели за производство на хлебни изделия.
Има висок коефициент на братимост, добре изразен восъчен налеп, узрява ранно, не поляга, оставя малко растителни остатъци и е толерантен на биотичен стрес. Посевната норма е 550 кълняеми семена/кв.м и не се препоръчва прекалено късна сеитба.
Софру
Софру е много ранен сорт зимна, мека и осилеста пшеница с отлични хлебопекарни качества. Сорта е много подходящ за производство на брашно. Характеризира се с добра устойчивост на полягане и биотичен стрес. Притежава силно изразен восъчен налеп, средно голям клас и нисък хабитус на растенията. Лесен за прибиране, адаптивен сорт, подходящ за всички климатични зони.Собел
Собел е зимен безосилест сорт, с добре изразен восъчен налеп, ниски до средно високи растения, къс, дебел и сбит клас, с много добра братимост. Устойчив на полягане и на измръзване с много добра адаптивност при всякакви условия. Сеитбената норма е 18-22 кг/дка, в зависимост от качеството на обработка на почвата и климатичните условия на региона.Независимо от конкретните особености на всеки сорт, съществуват общи постулати за грижите и мероприятията през вегетационния период. Пшеницата е основната и най-важна зърнено-хлебна култура. Тя се отглежда заради зърното, от което се получава висококачествен и вкусен хляб. Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.
При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е с изключително значение, както за презимуването, така и за формирането на братята.
В края на братенето и началото на вретенето се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета и с по-голям брой цветчета в едно класче.
Пшеницата има средни изисквания към топлината и умерени към влагата. Тя не понася високи (над 25°С) температури, особено в периода на наливане на зърното.
Критични по отношение на влагата фази са изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива. Вегетационният период на културата е около 260-280 дни.
През вегетацията са необходими постоянни грижи за опазване на културата от болести и неприятели, както и провеждането на балансирано торене за осигуряване на оптимално развитие и достигане на добивния потенциал.
Болестите по пшеницата са един от определящите фактори за зърнопроизводството
Навременния контрол върху тях осигурява качество и количество на добива. Най-вредоносни са тези, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията - брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), фузариум по класа и др.Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.
Брашнестата мана по пшеницата
Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphegraminisf.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели, брашнести налепи. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната - намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален.Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.
Кафявата ръжда
Кафявата ръжда (Pucciniareconditаf.sp. tritici) е широко разпространена болест в България. Проявява се ежегодно в различна степен, като в някои години с ненавременен контрол причинява значителни загуби.При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.
За масово намножаване на кафявата ръжда спомагат топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на роса. Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта рано напролет, но обикновено масовото намножаване започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.
Жълтата ръжда
Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. По листата, листните влагалища, а макар и по-рядко върху стъблата, плевите, осилите и откритите части на зърната се образуват лимоненожълти удължени летни сори.
По-хладната и дъждовна пролет благоприятства развитието на болестта. Развитието на патогена се задържа при температура около 20-25 °С. Компаниите работещи в сферата на растителната защита предлагат нови и иновативни фунгициди, активните вещества на които контролират едновременно брашанеста мана, видовете ръжди и други опасни болести по пшеницата.
Причинителят на фузариум
Причинителят на фузариум (Fusarium culmorum) и останалите патогени от този род могат да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Прораастването на конидиоспорите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза „изкласяване“ и „цъфтеж“.По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки и обхващат цялото растение. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини.
Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми.
Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%. Ефективни срещу фузариума са редица фунгициди, като последната иновация в тази област са тези, съдържащи активни вещества от най-новата химична група – SDHI.
През вегатацията на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание и на неприятелите
Пшеничния трипс
Пшеничния трипс достига максималната численост в посевите около фаза „начало на изкласяване“. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с плевите на класа и зърното. При масово разпространение на трипс, добивът от зърно може да се редуцира с 200 – 250 кг/дка.Вредната житна дървеница
Вредната житна дървеница е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, те повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива.Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от тях зърна се деформират, масата им намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.
През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването на елементи във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество и приема 70–80% от азота, фосфора и калия. По-голямата част от калия се натрупва постепенно до фаза „изкласяване“, азота – до фаза „млечна зрялост“, а фосфорът се приема най-бавно до края на вегетацията.
Пшеницата е взискателна към свойствата на почвата, но при добра агротехника, влагообезпечаване и правилно торене добри добиви могат да се получават и на почви с по-лоши агрохимични свойства. Най-добри предшественици за пшеницата са зърнено-бобовите култури, рапица, слънчоглед и царевица.
Торовите норми за пшеницата се определят в зависимост от запасеността на почвата с усвоими форми на хранителните елементи, износа със 100 кг зърно и коефициентa на усвояване. Оптималните торови норми за пшеницата, отглеждана на различни почвени типове и след различни предшественици варира в определени граници. В зависимост от величината на торовата норма и свойствата на почвата коефициентът на използване на азота от внесените торове е в границите 40–60%, на фосфора – от 6 до 8%, а на калия – от 25 до 30%.
Калиевото торене повишава устойчивостта на растенията към гъбни болести и подобрява качеството на зърното. Пшеничните растения използват го пълноценно внесен срещу предшественика, който най-често е окопна култура (царевица, слънчоглед), бобова култура (фасул, леща, фий, грах) или рапица. Твърдата пшеница може да се отглежда и след по-късни предшественици, като памук, поливна царевица, зеленчуци (домати, пипер, патладжани) и др.
Пазарът на пшеницата е много динамичен и се диктува от световните и местни тенденции. Говорейки за промяната в сортовия състав и начините на отглеждане на културата, няма как да не отчетем и промяната в търговията на зърно. XXI век е времето на новите технологии и дигитализацията, предоставяща възможност за комуникация и търговия с пшеница на ново ниво.
В заключение може да обобщим, че от избора на подходящ сорт, през вегетационните грижи до реализацията на готовата продукция трябва да правим точния, конкретен избор и да следваме пулса на промяната!
Разгледай всички теми в блога >>
