Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Предмет на рубриката ни днес е отглеждането на пшеница. Ще преминем през целия процес, в който всеки етап е свързан със вземане на решения. Решения, които определят качеството и количеството на зърното. Екипът на Агринайзър България събра и обобщи информацията за Вас вярвайки, че най-големите загуби се крият в риска от пропуснатите ползи.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Пшеницата е една от първите зърнено-житни култури, които са били култивирани от хората. Археологическите находки сочат, че първоначално пшеницата е отглеждана в Турция, Сирия, Израел и по делтата на р.Нил. Последните изследвания сочат, че първоначалното култивиране е станало в малка област в югоизточна Турция. Тя е била използвана за храна преди култивирането си.

С разпространението на пшеницата в Европа, се поставя началото и на употребата на слама за изолация на покриви, практика прилагана втората половина на XIX век.

В България пшеницата е основната полска култура и се отглежда на площ около 12 милиона декара. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България, областите Бургас и Пловдив.

Най-разпространена в страната е зимната пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно и фураж. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното на която е подходящо за производство на макаронени изделия и други изделия.

Видове, култивирани в България

Пшеницата спада към род Triticum на сем. Poacea. В България се отглеждат следните видове:

Съществуват и други, слабо застъпени видове пшеница като: английска пшеница (T turgidum L.), еднозърнест лимец (T. monococcum L.), двузърнест лимец (T. dicoccum Schrank.), тимофеевата пшеница (T. timopheevii Zhuk.) и др.

В последните години световното производство на пшеница достига около 800 милиона тона. Пшеницата е основна храна в Северна Америка, Близкия Изток и други региони на света. За разлика от ориза, пшеницата е по-разпространена на глобално ниво, въпреки че близо 50% от общото количество произведена пшеница е дело на четири държави: Китай, Индия, Русия и САЩ.

Вегетация

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е определящ за презимуването и за формирането на братята.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

В края на фаза братене и начало на вретене се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета с по-голям брой цветчета в едно класче. Вегетационният период на пшеницата е 260-280 дни.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината и умерени към влагата. Не понася високи температури над 25°С, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно редуциране на добива.

Предшественици

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изисквания към тях са да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грахът, фият, фасулът и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, развиват се различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното.

По правило пшеницата трябва да се сее в такива срокове, които позволяват да влезе в зимата с добре братили растения, да има добре развита коренова система и да е придобила устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване.

Оптималните срокове за всяка година са различни. Те се определят след отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Срокът на сеитба се влияе и от избора на сорт

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва със сортове, които се развиват бавно през есента и задържат растежа при намаляване продължителността на деня.

За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове се залага на сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

В различните части на страната пшеницата се засява от 20.XI до 25.X. Твърдата пшеница се засява от 20.Х до 10.ХI. Сеитбата се извършва тесноредово на 10-15 см. Сеитбената норма е 20-25 кг на декар. Дълбочината на сеитба е 3-5 см. След сеитбата площта трябва да се валира.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5.IX) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, в следствие на което добивът намалява.

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затруднява растежните процеси.

Това е причината късно засятата пшеница да изостава в растежа и да има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Преди сеитбата на пшеницата, семената се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня.

Обработка на почвата

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина.

През вегетацията са необходими постоянни грижи за опазване на културата от болести и неприятели, както и провеждането на балансирано торене за осигуряване на оптимално развитие и достигане на добивния потенциал.

Торене на пшеницата

През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването на елементи във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество и приема 70–80% от азота, фосфора и калия. По-голямата част от калия се натрупва постепенно до фаза „изкласяване“, азота – до фаза „млечна зрялост“, а фосфорът се приема най-бавно до края на вегетацията.

Като примерни торови норми при неполивни условия може да се приложи схемата: азот - 15 кг/дка, фосфор -10 кг/дка, калии- 9 кг/дка. При поливни: азот 20 кг/дка,  фосфор -12 кг/дка, калии- 10 кг/дка.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработката след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно - 1/ с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Болестите по пшеницата са определящи за добива

Навременния контрол върху тях осигурява качество и количество на добива. Най-вредоносни са тези, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията - брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), фузариум по класа и др.

Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване  броя на класовете и семената. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.

Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphegraminisf.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По-късната проява намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален.

Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева и усилен вегетативен растеж.

Кафявата ръжда (Pucciniareconditаf.sp. tritici) е широко разпространена болест в България. Проявява се ежегодно в различна степен, като в някои години с ненавременен контрол причинява значителни загуби.

Класовете остават дребни а зърното е дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.

Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта рано напролет, но обикновено масовото намножаване започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. В години с масово намножаване редуцира значителна част от добива.

Причинителят на фузариум  (Fusarium culmorum) и останалите патогени от този род  могат да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Прорастването на конидиоспорите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза „изкласяване“ и „цъфтеж“.

Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%.

Плевели

Борбата с плевелите заема важно място в технологията за отглеждане на пшеница  и гарантира получаване на високи добиви и качествено зърно.

В посевите от пшеница има над 100 потенциално опасни, срещащи се плевелни видове. Основно те се делят на зимно-пролетните плевелиподрумче, лайка, ралица, див мак, синя метличина, глушина и др.

От ранно пролетните най-опасни са: полски синап, диви овес, лепка, колендро, секирче и други.

От многогодишните плевелни видове проблемни са кореновоиздънковите паламида, поветица  и коренищнитепирей, троскот и балур.

Заплевеляването на посевите преди началото на “вретенене” има голямо значение за формирането на добива, защото при наличие на плевели през този период посевите се прореждат и се създават условия за вторично заплевеляване. В гъстите и добре развити посеви няма заплевеляване, защото културните растения са конкурентно способни, бързо закриват почвената повърхност и не позволяват на плевелите да се развиват.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Заплевеляването на пшеницата се увеличава при монокултурното им отглеждане, затова при редуване с окопни култури този проблем намира решение. При много ранна или късна сеитба се създават условия за заплевеляване при което добивите от пшеница намаляват средно с между 15 и 25%.

Необходимостта от третиране се установява след като площите се обходят и се установи степента на заплевеляване и видовия състав. При затопляне на времето, когато се възобновява вегетацията следва да се пристъпи към третиране, като се подбере най-подходящият хербицид и точният момент на приложението му.

Неприятелите са друг фактор, определящ размера на добива

Прибиране на пшеницата

Прибирането на пшеницата отново е свързано с вземане на решения, които в крайна сметка определят качеството и количеството на добива. Целта е да се прибере формираният добив без загуби и с най-нисък разход на труд и средства.

Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Точен метод при определяне момента за започване на прибирането е всекидневното замерване на влажността на зърното. Трябва да се има предвид, че в края на восъчната зрелост зърното от различните сортове има различно водно съдържание.

В оптималния случай трябва да се случи от втората половина на восъчна зрелост до не повече от десет дни или след настъпване на пълната зрелост. Ако не се съобразят правилно момента и продължителността на прибиране, рискът от загуби може да е повече от 10%.

Загубите биват преки – причинени от преждевременното прибиране, оронени и пречупени класове; и косвени – изразяващи се във влошаване на качествените характеристики и механични повреди на зърното.

Процесът на взимане на решения при отглеждането на пшеница е ключов за реализирането на пълния добивен потенциал на културата. Правилният избор на сорт, срок на сеитба, РЗ схема, торене и момент на прибиране са онези малки щрихи, които Ви превръщат от производител в успешен мениджър на успеха!

Разгледай всички теми в блога >>
 


© 2020 agriniser.com v1.48.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация