Спецификите при отглеждане на пшеница определят нейната доходоносност

Предмет на рубриката ни днес е отглеждането на пшеница. Ще преминем през целия процес, в който всеки етап е свързан със вземане на решения. Решения, които определят качеството и количеството на зърното. Екипът на Агринайзър България събра и обобщи информацията за Вас вярвайки, че най-големите загуби се крият в риска от пропуснатите ползи.

Пшеницата е една от първите зърнено-житни култури, които са били култивирани от хората. Археологическите находки сочат, че първоначално пшеницата е отглеждана в Турция, Сирия, Израел и по делтата на р.Нил. Последните изследвания сочат, че първоначалното култивиране е станало в малка област в югоизточна Турция. Тя е била използвана за храна преди култивирането си.

С разпространението на пшеницата в Европа, се поставя началото и на употребата на слама за изолация на покриви, практика прилагана втората половина на XIX век.

В България пшеницата е основната полска култура и се отглежда на площ около 12 милиона декара. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България, областите Бургас и Пловдив.

Най-разпространена в страната е зимната пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно и фураж. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното на която е подходящо за производство на макаронени изделия и други изделия.

Видове, култивирани в България

Пшеницата спада към род Triticum на сем. Poacea. В България се отглеждат следните видове:

• Зимна пшеница (T. aestivum L. ). – Характеризира се с кухо стъбло, съставено от 3 до 7 междувъзлия и безосилест или осилест клас. Зърното е с изразена „четка“ на върха, слабо разширено към зародиша, в зависимост от сорта може да има брашнест, полу-стъкловиден или стъкловиден лом.
• Твърда пшеница (T. durum Desf. ). - Произхожда от Средиземноморието. Класът е осилест, с дълги прибрани осили, а зърното е с изразен стъкловиден лом.

Съществуват и други, слабо застъпени видове пшеница като: английска пшеница (T turgidum L.), еднозърнест лимец (T. monococcum L.), двузърнест лимец (T. dicoccum Schrank.), тимофеевата пшеница (T. timopheevii Zhuk.) и др.

В последните години световното производство на пшеница достига около 800 милиона тона. Пшеницата е основна храна в Северна Америка, Близкия Изток и други региони на света. За разлика от ориза, пшеницата е по-разпространена на глобално ниво, въпреки че близо 50% от общото количество произведена пшеница е дело на четири държави: Китай, Индия, Русия и САЩ.

Вегетация

При благоприятни условия пшеницата пониква за 8-10 дни. Започва да брати около 20 дни след поникването, когато се формира възелът на братене. Той се залага на дълбочина 3-5 см и е определящ за презимуването и за формирането на братята.

В края на фаза братене и начало на вретене се формират продуктивните елементи на класа - класчетата и цветчетата. В този период растенията трябва да са добре осигурени с влага и хранителни вещества, което спомага за образуването на клас с по-голяма дължина, повече на брой класчета с по-голям брой цветчета в едно класче. Вегетационният период на пшеницата е 260-280 дни.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината и умерени към влагата. Не понася високи температури над 25°С, особено в периода на наливаното на зърното. Критични по отношение на влагата фази са изкласяване, цъфтеж и наливане на зърното. Засушаването през този период води до силно редуциране на добива.

Предшественици

Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изисквания към тях са да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и без растителни остатъци.

Най-подходящи предшественици за отглеждане на пшеницата са грахът, фият, фасулът и др., които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето.

Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури - царевица, слънчоглед, тютюн, памук, цвекло. Те са и основни предшественици за нея в нашата страна, защото площите, засети с бобови култури, са малко.

Лоши предшественици за отглеждане на пшеницата са житните култури - пшеница, ръж, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след себе си.

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, развиват се различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното.

По правило пшеницата трябва да се сее в такива срокове, които позволяват да влезе в зимата с добре братили растения, да има добре развита коренова система и да е придобила устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване.

Оптималните срокове за всяка година са различни. Те се определят след отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Срокът на сеитба се влияе и от избора на сорт

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва със сортове, които се развиват бавно през есента и задържат растежа при намаляване продължителността на деня.

За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове се залага на сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

В различните части на страната пшеницата се засява от 20.XI до 25.X. Твърдата пшеница се засява от 20.Х до 10.ХI. Сеитбата се извършва тесноредово на 10-15 см. Сеитбената норма е 20-25 кг на декар. Дълбочината на сеитба е 3-5 см. След сеитбата площта трябва да се валира.

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5.IX) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, в следствие на което добивът намалява.

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затруднява растежните процеси.

Това е причината късно засятата пшеница да изостава в растежа и да има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Преди сеитбата на пшеницата, семената се обеззаразяват срещу праховита и твърда главня.

Обработка на почвата

След предшественици, които освобождават рано полето и при наличие на достатъчно влага, се извършва оран на дълбочина 18-20 см с едновременно брануване. До сеитбата в зависимост от заплевеляването площта се поддържа чиста чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 см, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него.

След късни предшественици обикновено обработката се извършва с дискови оръдия на дълбочина 10-12 см, като последната обработка е на 6-8 см дълбочина.

През вегетацията са необходими постоянни грижи за опазване на културата от болести и неприятели, както и провеждането на балансирано торене за осигуряване на оптимално развитие и достигане на добивния потенциал.

Торене на пшеницата

През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването на елементи във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество и приема 70–80% от азота, фосфора и калия. По-голямата част от калия се натрупва постепенно до фаза „изкласяване“, азота – до фаза „млечна зрялост“, а фосфорът се приема най-бавно до края на вегетацията.

Като примерни торови норми при неполивни условия може да се приложи схемата: азот - 15 кг/дка, фосфор -10 кг/дка, калии- 9 кг/дка. При поливни: азот 20 кг/дка,  фосфор -12 кг/дка, калии- 10 кг/дка.

Фосфорните и калиевите торове се внасят с обработката след прибиране на предшественика. Азотните торове се внасят двукратно - 1/ с последната предсеитбена обработка, а останалите 2/3 като ранно пролетно подхранване (февруари, март).

Болестите по пшеницата са определящи за добива

Навременния контрол върху тях осигурява качество и количество на добива. Най-вредоносни са тези, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията - брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), фузариум по класа и др.

Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване  броя на класовете и семената. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.

Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphegraminisf.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По-късната проява намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален.

Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева и усилен вегетативен растеж.

Кафявата ръжда (Pucciniareconditаf.sp. tritici) е широко разпространена болест в България. Проявява се ежегодно в различна степен, като в някои години с ненавременен контрол причинява значителни загуби.

Класовете остават дребни а зърното е дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб.

Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта рано напролет, но обикновено масовото намножаване започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.

Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. В години с масово намножаване редуцира значителна част от добива.

Причинителят на фузариум  (Fusarium culmorum) и останалите патогени от този род  могат да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Прорастването на конидиоспорите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза „изкласяване“ и „цъфтеж“.

Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%.

Плевели

Борбата с плевелите заема важно място в технологията за отглеждане на пшеница  и гарантира получаване на високи добиви и качествено зърно.

В посевите от пшеница има над 100 потенциално опасни, срещащи се плевелни видове. Основно те се делят на зимно-пролетните плевели – подрумче, лайка, ралица, див мак, синя метличина, глушина и др.

От ранно пролетните най-опасни са: полски синап, диви овес, лепка, колендро, секирче и други.

От многогодишните плевелни видове проблемни са кореновоиздънковите паламида, поветица  и коренищните – пирей, троскот и балур.

Заплевеляването на посевите преди началото на “вретенене” има голямо значение за формирането на добива, защото при наличие на плевели през този период посевите се прореждат и се създават условия за вторично заплевеляване. В гъстите и добре развити посеви няма заплевеляване, защото културните растения са конкурентно способни, бързо закриват почвената повърхност и не позволяват на плевелите да се развиват.

Заплевеляването на пшеницата се увеличава при монокултурното им отглеждане, затова при редуване с окопни култури този проблем намира решение. При много ранна или късна сеитба се създават условия за заплевеляване при което добивите от пшеница намаляват средно с между 15 и 25%.

Необходимостта от третиране се установява след като площите се обходят и се установи степента на заплевеляване и видовия състав. При затопляне на времето, когато се възобновява вегетацията следва да се пристъпи към третиране, като се подбере най-подходящият хербицид и точният момент на приложението му.

Неприятелите са друг фактор, определящ размера на добива

• Пшеничен трипс - достига максималната численост в посевите около фаза „начало на изкласяване. При масово разпространение на трипс, добивът от зърно може да се редуцира с 200 – 250 кг/дка.
• Вредна житна дървеница - един от най-опасните неприятели по пшеницата. Ако стъблото е повредено до началото на изкласяване, това води до празни класове и значително намаляване на добива.

Прибиране на пшеницата

Прибирането на пшеницата отново е свързано с вземане на решения, които в крайна сметка определят качеството и количеството на добива. Целта е да се прибере формираният добив без загуби и с най-нисък разход на труд и средства.

Точен метод при определяне момента за започване на прибирането е всекидневното замерване на влажността на зърното. Трябва да се има предвид, че в края на восъчната зрелост зърното от различните сортове има различно водно съдържание.

В оптималния случай трябва да се случи от втората половина на восъчна зрелост до не повече от десет дни или след настъпване на пълната зрелост. Ако не се съобразят правилно момента и продължителността на прибиране, рискът от загуби може да е повече от 10%.

Загубите биват преки – причинени от преждевременното прибиране, оронени и пречупени класове; и косвени – изразяващи се във влошаване на качествените характеристики и механични повреди на зърното.

Процесът на взимане на решения при отглеждането на пшеница е ключов за реализирането на пълния добивен потенциал на културата. Правилният избор на сорт, срок на сеитба, РЗ схема, торене и момент на прибиране са онези малки щрихи, които Ви превръщат от производител в успешен мениджър на успеха!

Разгледай всички теми в блога >>