Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

В своя блог Агринайзър събира и обобщава последните тенденции в земеделието, събирайки информация от водещи специалисти у нас и по света. Предмет на днешната статия са тънкостите в торенето при пшеница, което повишава качеството и количеството на реколтата.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

 
Пшеницата е важна зърнено-житна култура, използвана за направата на различни тестени изделия и хляб. Тя съпътства човечеството, позволявайки създаването на общества, поради своите качества – може да се култивира в голям мащаб, дава висок добив и е устойчива при съхранение.

У нас, в последните години площите заети с пшеница са около 11млн.дка. Според анализаторите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) през тази година се очаква повишение с около 1 млн.дка.

Бългapия e cpeд големите дъpжaви-производителки в Eвpoпeйcĸия cъюз нa зъpнeнo-житни ĸyлтypи. И въпpeĸи, чe cтpaнaтa ни е далеч от лидерите Иcпaния, Фpaнция и Гepмaния, тя е пред много дpyги страни членки.

Зa дa определим точно мястото ни на Европейската пшенична карта ще се позовем на факта, чe oбeмът нa дoбивa в Бългapия е почти колкото този нa Гъpция, и Xъpвaтия взeти зaeднo. Cпopeд дaнни нa Eвpocтaт зa миналата гoдинa в нaшaтa cтpaнa тoй e около шест милиoнa тoнa, а зa дpyгитe две члeнĸи e cъoтвeтнo три милиона и два милиoнa и половина тона. 

Интензификацията на земеделието и хранителната промишленост налага и селекцията на нови, по-високодобивни и по-качествени сортове. През последните години сортовия състав се подобри по отношение на добивен потенциал, качество на зърното и устойчивост на полягане.

За да могат те да достигнат пълният си добивен потенциал са необходими редица фактори, сред които основен се явява торенето. Осигуряването на хранителни вещества с торенето е свързано с увеличаване на добива и качеството, защото недостига на хранителни елементи води до ограничаване на вегетативният и генеративен растеж. Хранителните вещества могат да помогнат на пшеницата в борбата с болести, неприятели и преодоляване на биотичен стрес.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Торенето на пшеницата се определя в зависимост от особеностите на почвата - запасеност, коефициент на усвояване и износ за 100 килограма зърно. Оптималните торови норми за пшеницата, отглеждана на различни почвени типове и след различни предшественици варира в определени граници. В зависимост от величината на торовата норма и свойствата на почвата коефициентът на използване на азота от внесения тор е около 50% а за фосфора и калия стойностите са до 1/3 от внесените количества.

През вегетацията пшеницата усвоява хранителните вещества неравномерно. Най-големи са потребностите във фаза „вретенене“. До „изкласяване” пшеницата  натрупва 70–80% от азота, фосфора и калия, които усвоява бавно и постепенно до края на вегетацията.
За нормално развитие през вегетацията, пшеницата се нуждае от различни хранителни вещества, които най-общо са разделени в две групи: макро- и микроелементи.

Към групата на макроелементите влизат азот, фосфор и калий.

Азот

Съществуват множество фактори, които самостоятелно или в комбинация могат да предизвикат тежък азотен дефицит. Такъв фактор се явява недостатъчното торене при предшественика.

Липсата на предсеитбено торене е друг фактор, обуславящ дефицита особено при по-слаби почви и наклонени терени.

Растителните остатъци също са проблем по отношение на азота, поради факта, че за тяхната минерализация е необходимо голямо количество азот.

Недостиг на важния макроелемент може да настъпи и в следствие на получен висок добив от царевица, рапица или пшеница след повторка.

Пшеницата е много взискателна към азота и реагира осезаемо при торене. Той е основна част от състава на протеините, образуващи ензими които участват в жизнени биохимични реакции. Протеините съставят протоплазмата на клетките, които пък изграждат растението.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Азота участва в Цикъла на Кребс под формата на аденин, една от съставките изграждащи молекулата аденозинтрифосфат (АТФ). АТФ се явява като „енергийна банка“, която обезпечава нуждите на организма.

Важният елемент участва и в състава на хлорофила, зеленото багрило в листата, необходимо за фотосинтезата. С тази своя функция азота влияе върху размера на клетките, фотосинтезата и в крайна сметка върху цялостното развитие на растенията.

Растенията усвояват азота основно в нитратна и по-рядко в амониева форма. Здравите растения имат до 5 % азот в надземната си маса, характеризират се с бърз, оптимален растеж и са тъмно зелени на цвят.

Прекомерното количество азот води до интензивно вегетативно развитие на пшеницата с което нараства рискът от полягане, узряването се забавя и се увеличава чувствителността към икономически важните болести и неприятели.

Недостатъчното количество на макроелемента кара листата да пожълтяват и вехнат. Растенията остават дребни и бледи, с по-малко братя.  В резултат добива силно се редуцира.
Балансът между излишък и дефицит е много крехък и трябва да се достигне след преценяване на всички фактори на средата.

Науката препоръчва азотно торене при пшеницата три пъти през вегетацията. Първото – предсеитбено и две подхранвания, в началото на фазата на интензивен растеж през пролетта и подхранване по време на наливане на зърното. В определени случай, в зависимост от конкретните условия е възможно и четвърто, в начало на фаза вретенене.

Фосфор

Това е вторият по важност хранителен елемент за пшеницата. Той е жизнено важен за развитието ѝ през периода на цялата вегетация. Фосфорът спомага за дружното поникване и развитие на пшеницата. Неговото наличие е предпоставка за успешното презимуване на културата.

Той е важен за формирането на цветовете, семената и качеството на зърното. Спомага за едновременното изкласяване и равномерното узряване на класовете, прави стъблото по-здраво, и повишава устойчивостта на болести.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Фосфорът е компонент на ДНК и РНК - единиците с генетичният код необходим за изграждане на растението и добива.

Структурите на ДНК и РНК са свързани с фосфорни връзки. Той е нужен и за енергийният баланс в растението.

Другият компонент, изграждащ молекулата на АТФ е фосфор, който се образува при фотосинтезата. Торенето с фосфор стимулира растежа на корените, братенето, подобрява устойчивостта на ниски температури и ускорява зреенето.

Калий

Калият е един от основните елементи, заедно с азот, фосфор и сяра. Песъчливите, кисели почви в райони с много валежи са най-предразположени към недостиг на калий.

За разлика от други хранителни вещества, калият не образува съединения в растенията, но е ключов за редица процеси като фотосинтеза, ефективност на използването на вода, образуване на нишесте и процеси за ензимно активиране на протеини. Калият играе важна роля за преодоляването на биотичния стрес и често се свързва с повишена устойчивост на засушаване. Дефицитът се свързва с  дребното зърно.

Симптоми на недостиг на калий

Един от най-често срещаните симптоми на недостиг на калий е пригор по ръбовете на листата, обикновено той се появява на по-старите листа. Растенията с недостиг на калий растат бавно и развиват слаба коренова система. Стъблата остават слаби. Пшеницата показва по-ниска устойчивост на болести и стрес от влага.

Калий в почвите

Повечето почви съдържат голямо количество от елемента, което се намира под формата на глинести минерали, които са богати на калий. Въпреки това само две на сто от общото съдържание на калий в почвата е на разположение за растенията през вегетационния сезон, тъй като по-голямата част от него се намира в структурната част на глините и е неусвоима.

Микроелементи

Микроелементите като желязо и бор имат съществена роля в жизнения цикъл на растенията и са много важни за нормалният им растеж. Желязото е най-важно за процесите на дишане и фотосинтезата. То участва в много от жизнените функции на растението. Тези функции включват производство на хлорофил и пренос на енергия, то влиза в състава на основни ензими и протеини, участващи в азотната фиксация. Играе съществена роля в метаболизма на нуклеиновите киселини.

Борът участва най-малко в 16 растителни функции. Тези функции включват формиране на клетъчната стена, поддържане целостта на мембраната и клетъчната стена, въглехидратния метаболизъм, усвояването на калций, цъфтежа, метаболизма на РНК, дишането, синтез на индолова оцетна киселина, растеж на корените, опрашването и участва в етапите за преобразуване на захарта.

Листното торене (или листно подхранване) е сравнително нова техника на подхранване на растенията чрез прилагане на течен тор директно върху листата. Настоящите изследвания показват, че малки количества микроелементи, по-специално желязо и бор самостоятелно, или свързани с други микроелементи, прилагани чрез листно третиране, значително засилват растежа и увеличават добива, компонентите на добива и качеството на зърнените култури.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Последните проучвания в областта установяват, че торенето с желязо, манган, цинк и мед значително увеличава добива на зърно, добива на слама, масата на хиляда зърна и броя на зърната в класа. Освен това, с прилагането на желязо значително се повишава концентрацията и общата усвояемост в зърното и съдържанието на зърнени протеини.

Полски опити установяват, че следствие приложение на микроелементи се увеличават значително пшеничното сухо вещество, добива на зърно и добива на слама в сравнение с нетретираната контрола.

Листното приложение на микроелементи (манган, цинк, мед и бор) в различни етапи от растежа на пшеницата увеличава височината на растенията, размера на зърната, абсолютната маса на 1000 зърна, добива на зърно, индекса на реколтата, и добива на слама.

Листното приложение на желязо в различни етапи от растежа повишава и съдържанието на протеини в зърнените култури, както и  общата протеинова продукция на пшеничното растение в сравнение с контролата. Доказан е и положителният ефект върху развитието на  кореновата система.

При комбинирано приложение на цинк и желязо се получават най-високите резултати по отношение на качество и количество на пшеничното зърно. Комбинираното приложение на бор и цинк пък влияе положително върху преодоляването на биотичния стрес.

Манганът (Mn) е основно хранително вещество, играещо ключова роля в няколко физиологични процеса, по-специално при фотосинтезата. Недостигът на манган е широко разпространен проблем, най-често се среща при песъчливи почви, органични почви с рН над 6 и силно излужени почви. Недостигът се увеличава и в по-хладни и влажни райони.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Много видове култури показват висока чувствителност при недостиг на манган в почвата. Положителен ефект от торенето с манган се наблюдава освен при  зърнените култури (пшеница, ечемик и овес) и при  бобови растения (обикновен боб, грах и соя), костилкови плодове (ябълки , череши и праскови), картофи, захарно цвекло, рапица и други. Дефицита при тези култури се изразява с намален добив, малко сухо вещество, по-слаба структурна устойчивост срещу патогени и намалена поносимост към суша и топлинен стрес.

Манганът има сравнително ниска мобилност във флоема при растенията и за това типичните симптоми на листата с недостиг на Mn стават видими първо при по-младите листа. Дефицитът на Mn води първо до бледо петнисти листа, последвани от типична интервеинална хлороза. При зърнените култури дефицитът на Mn може да причини бледозелени или жълти петна в по-младите листа. Това състояние е известно като сиво напетняване и се идентифицира по некротични петна, които се образуват по по-старите листа.

Манганът играе ключова роля във фотосинтезата, тъй като улеснява фотолизата (разделянето на светлината) на водните молекули и осигурява енергия за фотосинтеза. Дефицитът на Mn значително влошава фотосинтезата, дори при липса на визуални симптоми на листата. Отрицателният ефект на дефицита на Mn във фотосинтезата води до значително намаляване на концентрациите на разтворима захар в различни части на растенията.

Синтез на лигнин

Манганът активира над 35 ензима, някой от които катализират различни етапи от биосинтезата на лигнин и фитоалексини. Нарушаването на биосинтезата на лигнин в растенията с дефицит на микроелемента, най-вече в корените, се свързва с повишена патогенна атака, особено от почвени гъби, тъй като лигнинът служи като бариера срещу патогенната инфекция.

Пероксидазен ензим

Ензимът пероксидаза, който генерира водороден пероксид, е друг мангано- зависим ензим, който допринася за патогенната резистентност. Произвежданият водороден прекис не само участва в стабилизирането на клетъчната стена, но също така е пряко токсичен за патогени, и респективно действа като фунгицид.

Толерантност на стрес

Почти всички стресови фактори от страна на околната среда представляват оксидативен стрес. Манганът играе важна роля за подобряване на стресовата поносимост, тъй като ензимите на супероксид дисмутаза, които са отговорни за детоксикацията на разрушителните свободни радикали, изискват различни метални кофактори, за да функционират. Доказано е, че увеличаването на активността на манган-супероксид дисмутаза допринася много за растителната толерантност към различни фактори на околната среда, като издръжливост на зимата, озонов стрес, соленост и стрес от засушаване.

Торенето при пшеницата е определящо за качеството на зърното

Дефицитът на манган в растителните тъкани нарушава производството на мастни киселини, което може да повлияе неблагоприятно на отлагането на кутикуларен восък, тъй като синтезът на восък започва със синтеза на мастни киселини в пластиди.

В заключение може да обобщим, че двата ключови компонента за добива от пшеница са броят на зърната на единица площ и индивидуалното тегло на всяко зърно.

Високите добиви са резултат от постигане на оптималният брой листа, леторасти, поддържане на зелената маса здрава и жизнена достатъчно дълго време, и увеличаване на размера на зърното. Това се постига с балансирана програма за торене, включваща нужните макро и микроелементи.

Качеството на пшеницата е много важен фактор за цената на зърното. Често качеството на пшеницата се уточнява в предварителните договори за изкупуване и постигането на тези показатели (протеини, влага, глутен, отпускане на глутена, падащо число и др.) е много важно за фермерите и купувачите на зърно. Показателите са важни за хлебопекарните качества на пшеницата и за хранителната и стойност, като фураж за животните. Оптималните програми за торене на пшеницата влияят в много висока степен върху качествените показатели на зърното.

А след като проблемите с качеството и количеството на зърното са решени,  остава само още една стъпка до пълно щастие – неговата реализация. Стъпка, която в XXI се свежда само до един клик върху www.agriniser.com/bg.


Разгледай всички теми в блога >>



© 2020 agriniser.com v1.48.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация