Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството

Усилията на всеки земеделец през вегетацията са насочени към получаването на висок и качествен добив. В следващата рубрика ние, екипът на Агринайзър съвместно с водещи специалисти в земеделието разглеждаме една от най-опасните предпоставки за нисък добив при пшеница – болестите, и начините за контрол над тях.

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството


Последното десетилетие е пример за бързата промяна в сортовата структура на житните култури в страната. В годините станахме свидетели на изместването на българската селекция от чуждестранната (30/70%), и последвалото равновесие (50/50%). 

Навлизането на тази нова генетика изправи българското земеделие пред нови предизвикателства в лицето на нови нетипични за страната болести като жълто-кафяви петна (DTR),  жълта ръжда и различни видове кореново гниене.

Реалната икономическа обстановка в страната през последните години по отношение на производство и реализиране на продукцията поставя земеделците в една много предизвикателна среда.

Обръщайки внимание на тези факти, специалистите от Агринайзър разработват продукти, насочени както към оптималното реализиране на реколтата, така и към икономическите вреди и пропуснати ползи. За това цялостната концепция на компанията предоставя сигурна, безпристрастна и честна среда, в която да преговаряш и вземеш максимума от своя труд.

В борбата с болестите две еднакви години няма. В някои от тях станахме свидетели на сравнително нисък фон на нападение но изненадите от кафява ръжда в по-късни етапи причиниха много главоболия. Дори в „меки“ години, превантивната борба с болестите си остава ключов момент за достигане на добри резултати.

Още една особеност на родното земеделие е, че в по-голямата си част то е интензивно. Това предопределя стратегията да се изгражда както около климатичните, така и около икономическите параметри.

Интензивното земеделие  е везната, отмерваща вложенията и резултата. Практиката показва, че за да ни „излезе сметката“ на везната е необходимо стриктното спазване на растителнозащитните технологии и използването на повече от един фунгицид в житни.

Навременния контрол върху болестите осигурява качество и количество на добива. Най-вредоносни са тези, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията - брашнеста мана, кафява ръжда, жълта ръжда, септориоза (ран листен пригор), фузариум по класа и други.

Загубите в добива могат да достигнат до 25 – 30% и се дължат основно на намаляване  броя на класовете и семената.
 

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството

Брашнестата мана по пшеницата

Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphegraminisf.sp. tritici) засяга листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват бели,  налепи от брашнест тип. Ранната форма на болестта засяга младите изоставащи растения, а при по-късната се редуцира активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно намалява.

Условия за развитие на болестта се наблюдават при сеитба в по-ранни срокове и при много гъсти посеви. За проявата на болестта може да допринесе също азотното торене в по-високи дози, високата влажност и температури около 20 градуса по Целзий.

Контрола и борбата на болестта се извършват с разрешените за употреба фунгицидни растителнозащитни препарати, приложени по утвърдената от производителя схема.

Кафявата ръжда

Кафявата ръжда (Pucciniareconditаf.sp. tritici) е масово разпространена болест в България. Проявява се всяка година с различен интензитет, а при липса на навременни мерки нанася и значителни загуби.

При наличие на кафява ръжда растенията остават ниски, братят слабо и образуват малки класове. Зърното от тях е с влошени качества и от него се получава нискокачествено брашно и хляб.

За масовата проява на болестта благоприятстват топлите дни (около 20 градуса) с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на  роса. Азотното торене в завишени дози и залагането на чувствителни сортове е предпоставка за ранна проява на болестта, но в повечето случай тя се намножава след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.

Жълтата ръжда

Жълтата ръжда засяга листата на пшеницата и е характерна най-вече за райони с по-голяма надморска височина. Атакува всички зелени части на растенията. По листата, листните влагалища и  по-рядко върху стъблата, плевите, осилите и откритите части на зърната се образуват лимоненожълти удължени летни сори.

По-хладната и дъждовна пролет благоприятства развитието на болестта. Развитието на патогена се задържа при температура около 20-25 °С. Компаниите работещи в сферата на растителната защита предлагат нови и иновативни фунгициди, активните вещества на които контролират едновременно брашнеста мана, видовете ръжди и други опасни болести по пшеницата.

Разрешените у нас препарати за растителна защита успешно контролират жълтата ръжда.

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството
 

Причинителят на фузариум

Причинителят на фузариум  (Fusarium culmorum) и останалите патогени от този род  могат да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Прораастването на конидиоспорите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза „изкласяване“ и „цъфтеж“.

По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки и обхващат цялото растение. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини.

Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20 градуса и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви разположени в низини, долини, по бреговете на реки или други водоеми.

Следствие от фузариум по класа загубата на зърно може да достигне до над 60%. Ефективни срещу фузариума са редица фунгициди, като последната иновация в тази област са  тези, съдържащи активни вещества от най-новата химична група – SDHI.

През есента след поникването болните растения изпреварват  в развитието си здравите. През пролетта растежът им се редуцира и във фенофаза изкласяване,  те са по-ниски от здравите.  

Засегнатите растения са най-видими във  фаза изкласяване, когато  от влагалището на флаговия лист се показва изцяло повреден клас. Отначало класът е покрит с финна сребриста и прозрачна ципа, която по-късно се разкъсва и с помощта на вятъра заразата се разнася повсеместно.

Праховита главня (Ustilago tritici)

Заразяването става по време на цъфтежа. Попадайки върху близалцата спорите покълнват и образуват хифи, проникващи в щитчето  на зародиша и оформящото се  зърно. По време на неговото узряване стените на хифите се удебеляват и преминават в състояние на покой.

Устойчиви са на неблагоприятни условия и остават жизнеспособни повече от 3 години. Ако такова зърно се засее с покълнването на младото растение се възбужда и патогенът се активира отново.

Развитието на болестта  се благоприятства от сравнително хладно  и влажно време - фактори които удължават  цъфтежа.

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството
 

Черна/стъблена ръжда (Puccinia graminis f. sp. tritici.) 

Напада пшеница, ечемик, ръж и овес, както и голям брой житни треви. Тя може да компрометира  сериозно  добивите.

По стъблата и листните влагалища се развиват ръждиво оцветени,  продълговати сори, разположени между нерватурата. Първоначално те се покриват от епидермиса, но след това се откриват.  В последствие се развиват едри, черни, разкъсващи епидермиса телейтосори  – съдържащи летните спори на патогена.

Повредите предизвикват пълно белокласие или спаружване на зърното. Междинен гостоприемник на причинителя е киселия трън.

Борба - Агротехническите мероприятия за ограничаване развитието на патогена са  използването на устойчиви сортове, оптимални срокове на сеитба, балансирано торене.

Важно е,  да се отстранят междинните гостоприемници в непосредствена близост до житните култури. Унищожаването на киселия трън прекъсва жизнения цикъл на гъбата и възпрепятства възникването на първични инфекци.

Черно кореново гниене

По своята същност това е почвена гъба, която заразява корените на пшеницата. Върху корените и възела на братене се образуват черно-кафяви петна, които нарастват. Кореновата система загнива, а самите растения остават с дребни и празни класове. Гъбата се запазва в растителните остатъци, от където заразява директно новите корени.

Благоприятните условия за патогена са по-студените и влажни почви. Характерно за болестта е разпространението на хармани. Черното кореново гниене сериозно редуцира добива, особено при интензивното отглеждане на зърнено-житни култури.

Борба - Най-ефективната мярка за предпазване от патогена е правилното спазване на сеитбообръщението. Третирането с фунгициди не е в състояние да елиминира проблема, защото патогена се намира в почвата.

Вжуджаваща главня по пшеницата

Засегнатите растения изостават много в растежа си и достигат едва една трета от височината на здравите растения. При това братят интензивно, класовете им са с широко отворени и разперени плеви, тъй като формата на болните зърна е по-кръгла спрямо тези, засегнати от твърда главня.

Особеност на патогена са ниските температури, необходими за покълнване  на хламидоспорите,  както и изключително дългия срок (до края на братене) през който може да зарази пшеницата.

При формиране на класчетата се образуват по-голям брой зърна. Обвивката им  е добре запазена, но съдържанието е напълно компроментирано. Хламидоспорите са сферични,  с  мрежовидна  структура и слузеста повърхност с подобни,  като на обикновената главня размери.

Борба - Единственият начин за борба е обеззаразяването на семената.

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството
 

Твърда главня по пшеницата

Заразяването на семената става по време на жътва, като болните зърна се разрушават и спорите се разпръскват, полепват по повърхността на здравите зърна, а останалата част от тях попада в почвата.

Симптомите на болестта  са видими след фенофаза изкласяване, като  най-ясно проличава при наливане на зърното и в млечна зрялост. 

Класовете са по-тънки и по-тъмнозелени от тези на здравите растения, но след наливане на зърното те стават по-дебели, с широко отворени плеви и разперени осили. Зърната са окръглени, без характерната надлъжна бразда.

Заразяването с патогена става по време на жътва, като главнивите зърна се разрушават и хламидоспорите се разпръскват, кaто една част  от тях полепват по повърхността на здравите зърна, а другата част  – попадат в почвата. 

При  сеитба на заразени зърна или здрави, но необеззаразени семена спорите попаднали в почвата покълват и заразяват младия кълн. Мицелът презимува във вегетационния връх на младото растение. През пролетта той се развива, като обхваща стъблото и вегетационния връх и се движи нагоре заедно с нарастването, без видими външни изменения.

При формиране на класчетата обвивката им е добре запазена, но съдържанието е превърнато в черна, нееднородна маса с лош мирис.

Борба - Единственият начин за борба е обеззаразяването на семената на пшеницата. 

Фузарийно кореново гниене (Fusarium graminearum Schawabe)

Среща се повсеместно и нанася големи загуби при благоприятни климатични условия – топло и умерено влажно време. При сеитба се явява гниене на кълновете и пониците на младите растения, някои семена не покълват и се покриват с бял до розов плесенов налеп.

При нападение след изкласяване има потъмняване и почерняване на основите на стъблата и корените. Болните растения са с дребен клас, а зърното е недохранено и спаружено.

Гъбата се запазва като мицел в растителните остатъци и семената. Склероциите са друга форма на заразата в почвата. Напада кълновете, корените, кореновата шийка и основната част на стъблата. Топлото и умерено влажно време благоприятстват появата на болестта.

Борбата с  фузарийното кореново гниене се извършва чрез обеззаразяване на семената. Агротехническите мероприятия за ограничаване развитието на патогена са спазването на правилно сеитбообръщение и унищожаване на растителните остатъци.

Базично гниене по пшеницата -Pseudocercosporella herpotrichoides

Вследствие на загниване на основите на стъблата, растенията полягат. Посевът се прорежда. По време на изкласяването в  основата на стъблото се явяват продълговати сиви до жълто-кафяви петна. При влажно време в средата петната са черни, а в периферията са добре ограничени и преминават в здравата тъкан.

При разрез в средата на болните стьбла се наблюдава сива памуковидна плесен. Корените са здрави. Гъбата се запазва в почвата по растителните остатъци. През есента младите растения се заразяват от спорите на гъбата.

Агротехническите мероприятия за ограничаване развитието на патогена са свързани със спазване на правилно сеитбообръщение и унищожаване на растителните остатъци.

Борба с базичното гниене. Посевите се третират във фенофази: начало на вретенене, 1-ви – 2-ри възел, при 15 % нападение на растенията.

Описание на болестта Ран листен пригор (Septoria tritici)

Болестта е причинена от патогена Mycosphaerella graminicola. Първоначалните симптоми са малки хлоротични петна по листата, които се появяват веднага след поникване на пшеницата. Петната, причинени от ран листен пригор по листата на пшеницата са първоначално сиво-зелени, които бързо се разрастват и сливат.

Още през есента по листата на пшеницата се появяват малки неясно очертани, сиво-зелени петънца, които бързо се разрастват.

Постепенно централната част придобива бледокафяв цвят и се изпъстря от дребни черни точици, а периферията им е ограничена от жълт разливащ се към здравата тъкан венец. Петната могат да се слеят и да предизвикат загиване на целите растения. Силно нападнатите растения остават слаби, а образуваното зърно е спаружено и дребно.

Добри условия за развитие на болестта се създават при влажна и студена зима. Болестта се проявява силно при висока въздушна влажност ( 80-100 %) или при продължително дъждовно време и относително висока температура на въздуха ( над 22°С). Причителят презимува в нападнатите растителни части на есенниците под формата на мицел и конидии.

Борба - спазване на 2-3 годишно сеитбообръщение с пространствена изолация. Не е препоръчителна ранната сеитба. Унищожаването на растителните остатъци и самосевките след жътвата оказва много добър ефект при контрола на болестта.

Контрола над болестите по пшеница определя ефективността на зърнопроизводството
 

Колкото и рискове върху добива да крият болестите, ако се прилага превантивна борба и адекватен контрол над тях, те няма да поднесат неприятни изненади. Качеството на зърното е важен аргумент при договаряне на желаната цена.

За да демонстрираш качеството на своето зърно, ние в Агринайзър разработихме възможността да прикачиш към своята обява лабораторни анализи и снимки. Това ще предостави ясна, детайлна и визуална информация за качеството на предлаганото от теб зърно. Така твоята оферта става по-атрактивна за купувачите и увеличава шансовете ти да сключиш сделка, по-бързо и на по-добра цена.

Разгледай всички теми в блога >>

 


© 2020 agriniser.com v1.48.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация