Рапицата - технология и перспективи


Рапицата е култура, при която тънкостите определят крайния резултат.  В следващата статия ние, екипът на Агринайзър съвместно с водещи специалисти в областта на земеделието обобщихме най-важното, необходимо за богат и качествен рапичен добив.

Една мисъл на „бащата на американския разказ“ Уошингтън Ървинг гласи: „Великите умове имат цели, другите имат само желания“. Отнасяйки тази сентенция към рапицата, може да стигнем до извода, че у нас „великите умове“ не са никак малко. За хората с „желания“ рапицата е рискова и трудна, но доходоносна за отглеждане култура.

За това говорят фактите. По последни данни, изнесени на световен форум в Германия за последните петнадесет години се отчита скок в производството на рапица в България, като площите са нараснали от 150 хил. дка на близо 2 мил. дка., последвани от спад до около 650 000 дка през последните две години.

Тези колебания се обясняват с климатичните промени, които настъпиха у нас, с ключовото място на културата в сеитбооборота и с потенциала за печалба, който притежава тя.

Продукцията се реализира мигновено в страните от ЕС, предимно Германия, а за производителите има радост, съизмерима с реализираната печалба.

Човечеството разчита на рапицата още от 4000 пр. Хр. Произходът ѝ е средиземноморски, откъдето по-късно започва да се разпространява и към Азия. През XIII век тя си пробива път към Западна Европа, където става основна маслодайна култура.

рапица

В България първите широко застъпени растителни маслодайни култури са били репица и рапица. До началото на двадесети век, те са били основен източник на растително масло. В последствие необходимостта от масла нараства и слънчогледа ги измества.

От началото на 80-те години у нас стартира изучаването на растения от семейство Кръстоцветни, към което принадлежи рапицата. Така седем години по-късно започва масовото отглеждане на един зимуващ сорт маслодайна рапица и един канолен тип маслодайна зимна рапица.

Произхода на често срещаното наименование „канола“ произхожда от Канада. Отглежданите там  вариетети са известни като Кан(канадско) Ойл(масло) или канола.

Икономическото значение на маслодайната рапица в световен мащаб непрекъснато нараства в резултат на увеличеното й търсене. От друга страна, растежът е обусловен и от увеличаващите се потребности от растителни масла и белтък както за животните, така и за хората.  Днес в повече от 30 страни рапицата е основна маслодайна култура и повече от 40% от общото потребление на растителни масла се падат на нея.

Култура с много приложения

Културата намира най- различни крайни приложения, включително за човешкото хранене, възобновяемо гориво за превозни средства, производство на екологично чисти смазващи масла, авиационна, химическа и други промишлености.

Дори в трудни години с нисък добив пътят в производствената верига е много интересен и доходоносен. От 250 кг рапица се получават 1300 литра олио, 50 кг мед и 1400 кг рапично брашно.

След по-нататъшна преработка, количеството олио е достатъчно за 5000 салати, биодизела за 15000 км а преработката му в хидравлично масло е в състояние да поддържа 4 ескалатора за една година.

Пътят на брашното води до производството на повече от 3200 литра мляко, 1500 веган кюфтета и безброй суровини за други индустрии.

Рапица - здравословната храна

Рапичните масла за храна на човека се предлагат като: рафинирано ядливо масло с качество 00, като студено пресовано масло за ядене и като масло с качество HOLLi, с много ниско ниво на а-линоленова киселина от 3%.

Рафинираните и студено пресовани рапични масла са ценни поради високото си съдържание на α-линоленова киселина, около 10%, ниското съдържание на наситени мастни киселини, около 6%, и оптималното им съотношение n-6: n-3 от 2:1.

Ефективността на превръщане на α-линоленова киселина в n-3 PUFA с дълги вериги, важни предшественици на противовъзпалителните ейкозаноиди, е ограничена. Високият хранителен прием на n-6 PUFA влошава степента на усвояването им.

рапично масло

Според няколко проучвания, консумацията на n-3 PUFA оказва положително влияние на сърдечно-съдовите и нервнопсихиатричните ефекти върху здравето и води до по-ниско съотношение на арахидонова киселина / ейкозапентаенова киселина в мембраните на човешките клетки.

Тези данни подкрепят полезните за здравето ефекти на рапичното масло. Проучванията, изследващи оценката на риска, установяват, че обогатяването на храни и фуражи с богати на DHA и / или EPA източници може да доведе до прием на n-3 мастни киселини при хората четири пъти по-ефективно спрямо други хранителни източници.

Със средно 40% масло (на базата на сухото тегло на семената), рапичните семена се използват за консумация на масло и брашно.

Съотношението на ненаситени и наситени мастни киселини в състава ѝ определя нейното качество. При рапицата то е най-ниското в сравнение с други растителни масла. Комбинациите от ненаситени мастни киселини съдържат 61% моно-ненаситена олеинова киселина, 11% киселина α-линоленова и 21% киселина линолова.

Моно-ненаситената мастна киселина - олеат се намира в най-големи количества в растенията. С помощта на десатураза, оелатът се превръща в линолеат.

Технологията е определяща за качеството

В литературата има данни за ефекта от различните практики при обработка на почвата върху състава на мастните киселини. Различните практики на обработка могат да повлияят на състава на мастните киселини чрез въздействие върху физиологичните параметри, свързани с ефектите от производството на мастни киселини в семената.

Например различните модели на усвояване на хранителни вещества при различни практики на обработка на почвата могат да повлияят на ко-ензимното функциониране на микроелементите и следователно на производството на масло в растението.

Както генотипните, така и екологичните параметри определят количеството и качеството на маслото от рапица. Сред параметрите на околната среда, влияещи върху концентрацията на масло от рапица е температурата (датата на сеитба). Тя може да намали съдържанието на масло в семената, ако се измести по-късно във времето.

Продължителността на периода на цъфтеж определя до голяма степен количеството добив на семена, а оттам и съдържанието на масло.

Ефектът на почвената влага върху маслото от рапица също е значителен и докато големите количества вода, включително напояването увеличава концентрацията на масло, водният стрес (т.е. суша и липса на вода) я намалява.

Водният стрес увеличава съотношението на олеинова към линолова киселина. Някои изследователи съобщават, че има връзка между съдържанието на олеинова киселина и консумацията на вода през вегетативния период. Водният стрес на етапа на пълнене на зърното на стандартни сортове и генотипове с високо ниво на олеинова киселина увеличава съотношението на олеинова към линолова киселина.

Необходими са поне 127 мм вода за получаването на добив от рапица. След постигане на такова количество вода за всеки милиметър дъжд се получават 6,9 до 7,2 кг / ха семена от рапица. Коренът на рапицата може да расте дълбоко до дълбочина от 1,1 до 1,7 м и следователно да абсорбира вода от дълбоките почввени слоеве.

Използването на различни дати на сеитба може да промени времето на растеж и развитие на растенията, помагайки на растението да оцелее по-добре под стрес от топлина и суша.

Ключовите компоненти на добива при рапицата са броят на растенията на единица площ, броят на шушулките на растение, броят на семената на шушулка и индивидуалното тегло на семената. Високите добиви идват от доброто управление на културите, включително балансирана програма за хранене на растенията.

Хранителните вещества са основни градивни елементи на всички култури. Всеки дефицит на единично хранително вещество в растенията намалява растежа на културите, което от своя страна намалява добива и приходите за производителя.

Поради това е важно всички хранителни вещества в културата да са на разположение на културата с необходимата скорост и баланс, за да може тя да се развива оптимално.

В сравнение с много други обработваеми култури, като зърнените например, рапицата се отличава със значително търсене на хранителни вещества, което води до значително мобилизиране на хранителните вещества. Въпреки това маслодайната рапица връща повечето от тези хранителни вещества в почвата и така е отлична предходна култура в ротация.

Тъй като повечето почви могат да имат дефицит на множество хранителни вещества, минералните торове осигуряват хранителните вещества, необходими на културата. На място с недостиг на хранителни вещества прилагането на тор обикновено води до увеличаване на добива почти двойно, спрямо добива получен без тор.

Здравата реколта е ключът към високите добиви и високото качество на крайния продукт. Всеки недостиг на хранителни вещества намалява способността на маслодайната рапица не само да расте според генетичния си потенциал, но и да се противопоставя на вредители и болести, за да остане здрава.

Много симптоми на дефицит се проявяват в културата в резултат на липсата на хранителни вещества. Културата която не е здрава, ще има по-лоши защитни механизми и по-малка толерантност срещу гъбни патогени, насекоми и абиотичен стрес, което влияе върху общия растеж и качество на културите.

Маслодайната рапица страда във висока степен от същите болести и вредители, както другите членове на семейство Brassicaceae.

Есенният тор, особено азотът и фосфора значително увеличават както появата, така и вкореняването на маслодайната рапица. Ранният растеж на корените е от ключово значение за бързото поникване и това се стимулира от лесно достъпните фосфати и азот, което от своя страна позволява на растението да развие по-голяма и по-ефективна коренова система.

Сярата влияе на естествените защитни механизми

Влиянието на сярата определя не само количеството протеини, но и тяхното качество. Тя спомага за синтеза на важни аминокиселини (цистеин и метионин), които са и предшественици на ко-ензимите и глюкозинолатите. Последните са от съществено значение, тъй като допринасят за устойчивостта на маслодайна рапица срещу болести и паразити. Настоящите сортове „00“ имат съдържание на глюкозинолат между 8 и 15 μmoles / g семена.

Калият е важен за презимуването

Калият е особено важен, тъй като когато присъства в листата, той помага за понижаване на точката на замръзване на клетъчния сок, предотвратявайки увреждане от замръзване и увеличавайки оцеляването през зимата.

Добрата регулация на водата е важна при суха есен или при условия на замръзване. Калият помага за ограничаване на загубата на вода, когато растението се бори за достъп чрез корените за почвената влага.

Торовете на основата на калций помагат

Болестта гуша- рlasmodiophora brassicae е все по-голям проблем при рапицата и близките ротации допринасят за него. Растенията могат да изсъхнат в горещо и сухо време, да бъдат много закърнели или да изчезнат напълно.

Plasmodiophora brassicae  се причинява от пренесена почвена гъба и засяга всички видове brassica. Тя заразява тъканите на корените, стимулирайки необичаен растеж на засегнатите части. Тази тъканна част значително ограничава растежа и може също така да освободи спори, които да бъдат прехвърлени в други полета.

В почвата тези спори могат да продължат да съществуват над десет години, заразявайки всяка следваща култура в ротацията. Въпреки че са налични някои фунгициди, те са с ограничена активност и не представляват  пълно решение. Устойчивите сортове също са ограничени в своята наличност, за да устоят на всички варианти на патогена.

Използването на торове на основата на калций спомагат за поддържане на рН над 7,2 което помага за потискането на патогена. Други превантивни мерки за борба с болестта са спазване на сеитбообращението, практиките които свеждат до минимум разпространението на заразена почва, по-добър дренаж и контрол на всички плевели.

Излишъкът на азот благоприятства развитието на склеротинията

Склеротинийното гниене на стъблото, наричано още счупване на стъблото или бяла плесен, може да бъде едно от най-разрушителните заболявания при рапицата.  Тежестта на щетите варира от година на година в зависимост от времето, но също така варира от регион до регион или дори от поле до поле.

Тъй като мащабът на производство на маслодайна рапица се увеличи, склеротинията се превърна в по-сериозен проблем. Причината може да бъде нарушения сеитбооборот или влажното време, което води до намножаване на склеротинията в посева.

Инфекциите на склеротинията се появяват, когато растенията от маслодайна рапица цъфтят. Патогенът е почвен и има голям набор от гостоприемници, който включва над 75 семейства широколистни растения. Резултатът от инфекциите със склеротиния са преждевременното узряване и полагането на реколтата, което води до обща загуба в производството.

Излишното азотно торене води до буйни, влажни и слаби растения, които благоприятстват склеротинията в допълнение към забавянето на зрелостта на културите.

Анализът на почвата е необходим, за да се тестват хранителните вещества в почвата и да се внесе само необходимото количество азотен тор.

Много изследвания потвърждават, че инвестициите в минерални азотни торове обикновено се връщат между 4-5 пъти инвестираните пари поради подобрения добив.

Реализация на рапичните семена

След като се убедихме колко полезна е рапицата и колко разнообразни приложения има тя, идва ред да разгледаме и нейното пласиране на пазара.

Без съмнение, най-бързият и сигурен начин за оптималната ѝ реализация се нарича Агринайзър. За да сключиш най-изгодната сделка, е необходимо само да публикуваш своята оферта в сайта, като по този начин я направиш видима за стотици и увеличиш възможностите си за договаряне на по-добра цена.

Публикуването на оферта в Агринайзър става лесно и те превръща в ценен играч на пазара. В допълнение, самият ти може да си потърсиш купувач в пазара и директно да му изпратиш своето предложение, което да послужи за основа на преговори с които да договориш на-изгодните за теб условия.

Разгледай всички теми в блога >>


© 2021 agriniser.com v1.52.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация