Как се определя цената на пшеницата


Тема в днешната рубрика е ценообразуването на една от най-важните в световен мащаб зърнени култури - пшеницата. Ние, от Агринайзър събрахме личния и професионален опит в сферата, потърсихме мнението на водещи анализатори и борсови специалисти за да обобщим основните фактори, формиращи стойността на реколтата.



Няма земеделец, който да отглежда пшеница и да не знае колко труд, време, пари и енергия му коства тя.

На жътва става ясна равносметката – количество и качество на добива.

А крайната сметка излиза едва след като реколтата е минала през пазара. Обичайният въпрос е „ще има ли цена тази година?“. За съжаление, отговорът никога не може да бъде еднозначен. Цена винаги има, но какво определя нейния размер?

За някои определяща е думата на търговците от региона, други намират връзка с наличието на кораби по пристанищата, трети са на мнение, че държавната (не)намеса оказва влияние, четвърти виждат корелацията с климата, пети гледат към заобикалящият ни черноморски регион, шести – към ЕС, седми към световните борси, долара, петрола и т.н.

Безспорен факт е, че всички тези фактори оказват влияние, но би било погрешно да ги разглеждаме като самостоятелни единици. Те са взаимно свързани и зависещи едни от други, а влиянието им върху пазара е синергично.

За да обясним това твърдение, ще разгледаме следния пример: аз съм производител от Русе а САЩ води икономическа борба с Русия. Кое е общото и къде е мястото на моята пшеница?

Глобално, борбата между двете супер-сили доведе до девалвация на руската рубла, което от своя страна направи износа на пшеница от Русия много апетитен. Така, тази година Алжир (и не само той) от основен купувач на ЕС пшеница (Франция) се превърна в крупен вносител на черноморска.

Регионално - ЕС губи позиции и цена, а черноморският регион печели. Формално, цената на пшеницата е по-ниска от европейската, но в рамките на черноморския басейн тя е по-висока от миналогодишната.

Интереса към региона влияе върху цената на всяка една от страните в него, включително върху България и мен, защото корабите акостират в търсене на зърно. Резултат – продавам пшеницата си на по-добра цена спрямо последната година.

До тук разгледахме ситуацията само от политическа гледна точка

Но зад нейното развитие стоят и други причини. Русия регистрира рекорден добив през тази година, докато голяма част от ЕС попадна в климатичен апокалипсис. COVID кризата определи едно презапасяване, което повиши търсенето.

Цената на петрола, транспорта и пристанищните такси също допринесоха за крайната цена. С други думи всички тези фактори, взети заедно формираха сегашната цена у нас, която е по-висока спрямо миналогодишната.

Друг подходящ пример от тази година е експлозията на пристанището в Бейрут, която унищожи значителна част от зърнените запаси на страната. Това провокира търсенето на Ливан за пшеница да се насочи към страните от черноморски регион и специално България.

Вън от частните примери, глобалните усилия за продоволствена сигурност все повече се фокусират върху адаптирането на селското стопанство към климатичните проблеми, но е ясно, че има политически, икономически и културни съображения влияещи върху ефективността на такива стратегии.

Тъй като организациите за развитие на селското стопанство, страните и агробизнеса, които вземат ключови решения за управление и политики са изправени пред трудността да се справят с нарастващото предизвикателство на намаляващата или несигурна продоволствена сигурност, те трябва да анализират в детайл всеки елемент от веригата.

трудности пред организациите за развитие на селското стопанство

В действителност, широкообхватното въздействие на променящия се климат, нарастващото търсене на горива - както традиционни, така и възобновяеми, и последиците от интегрираната глобална икономика играят важна роля при определянето на цената на пшеницата.

В ерата на осъзната загриженост относно устойчивостта на климата и продоволствената сигурност, разбирането на основите на световния пазар на пшеница позволява на политиците и производителите да планират по-ефективно и по-добре своите действия, в случай на потенциален недостиг на количествата или колебания в цените.

Кои са най-важните фактори, които влияят върху цената на пшеницата?

Нива на запасите

Запасите действат като буфер между производителите и потребителите на пшеница. Обикновено, понижението на запасите се случва ако търсенето се увеличи по-бързо от предлагането, което води до по-високи цени на пшеницата.

Падащите нива на запасите обаче могат да направят пазара на пшеница по-уязвим от непредвидено прекъсване на предлагането или внезапно нарастване на търсенето.

Правителствена намеса

Като се има предвид, че пшеницата е един от най-важните източници на храна, правителствата и икономиките - както развитите, така и развиващите се може да се стремят да ограничат предлагането на пшеница (или да я складират) с цел да подпомогнат местните фермери, потребители или и двете страни.

Правителствата могат също да ограничат износа на някои основни хранителни продукти, най-вече когато страхът от вътрешен недостиг и/или високи цени е голям. В близкото минало, Русия и Украйна наложиха ограничения за износ на пшеница, за да поддържат вътрешните цени на по-ниско ниво и да осигурят наличност.

Такива действия обаче просто влошават ситуацията. Чрез намаляване на количеството пшеница достъпно за световния пазар, цените се увеличат допълнително.

Очаквания

Ако производителите на пшеница очакват висока цена, те ще засадят повече пшеница в сравнение с други култури през следващата година. Когато фермерите след това излязат на пазара с реколтата, предлагането ще бъде високо, което ще доведе до спад в цената на пшеницата.

И така, колелото се върти. Ако фермерите след това очакват ниските цени да продължат, те ще намалят засаждането на пшеница за следващата година, което ще доведе до връщане към високите цени на пшеницата отново.

Американският долар

Подобно на повечето международно търгувани стоки, пшеницата се оценява в щатски долари. Най-общо, намаляването в стойността на щатския долар спрямо валутата на купувача означава, че купувачът ще трябва да похарчи по-малко от собствената си валута, за да закупи дадено количество от стоката. Тъй като стоката става по-евтина, търсенето на стоката нараства, което води до увеличаване на цената и обратно.

По-слабият долар също може да действа като стимул за производителите да увеличат производството. Например, обезценяването на щатския долар спрямо украинската гривна може да намали маржовете на печалба за производителя на пшеница в Украйна.

Всички приходи на фермера ще бъдат получени в щатски долари, които сега ще купуват по-малко гривна, но част от разходите ще бъдат обърнати в гривна и ще останат постоянни (поне в краткосрочен план).

Следователно, перспективата за по-нисък марж на печалба действа като стимул за намаляване на предлагането на пшеница.

Спекула

По време на скока в цените на хранителните продукти преди години, вниманието се съсредоточи върху ролята на спекулантите.  Въпреки, че тяхната роля е спорна, те все пак влияят на пазара на пшеница, като сигнализират за бъдещ недостиг или излишък, ниска или висока цена и тласкат в определена посока както производителите, така и преработвателите.

Транспорт

Високите разходи и ненадеждният транспорт или лошата логистика могат да повлияят на предлагането на пшеница, дори ако реколтата е била добра.

Като се има предвид, че пшеницата се изнася от редица големи производители по света в големи количества, закъсненията при транспорта, съхранението и претоварването може да доведат до разваляне или намаляване на потенциала на реколтата, която е предназначена за пазара.

Пример от 2020 година онагледява влиянието на транспорта върху цената. Украинският национален железопътен превозвач обяви в средата на годината понижение на цените за наем на вагони с повече от 25%. Това намаление дойде в момент, когато конкуренцията с автомобилните товарни превози бе ожесточена.

зърнен транспорт

Всъщност през последните години украинските производители и специализираните компании постепенно инвестираха в транспорта. По този начин се постигна спад в цените на логистиката.  За по-малко от две години логистичните разходи в долари са спаднали с около 30%. Разходите за транспортиране на тон пшеница от централните региони до пристанищата през 2020 година са спаднали от 25 долара на около 15 долара.

За ролята на транспорта може да се съди и по поведението на Русия, която инвестира 1,6 милиарда долара в развитието на пристанището в Лаган - Каспийско море за да свърже Иран, Индия и Китай. Пристанището ще бъде изградено на територията на Будистка република Калмикия, която лобира за руски инвестиции в морското пристанище.

Кремъл обмисля и изграждането на корабен канал между Каспийско и Азовско море, северно от Черно море, за да осигури по-къс маршрут от съществуващия канал Волга-Дон.

Петрол

Петролът е друг фактор, който влияе върху цената на пшеницата. Пазарът на петрол влияе върху цените на както пряко, чрез производствени суровини за селското стопанство, така и косвено - с търсенето на биогорива и произтичащите от това заместващи ефекти.

Цените на торовете, селскостопанските машини и транспорта се влияят от цената на суровия петрол, което влияе върху производствените разходи за пшеница.

Зелената политика променя структурата на пазара. Например Европейският съюз, Съединените щати и други страни с големи селскостопански сектори насърчават биогоривата чрез въвеждане на производствени субсидии и квоти за възобновяеми горива, което допълнително стимулира търсенето на вложени биогорива.

В последните години биогоривата въздействат значително на цените на пшеницата, тъй като при високи цени на петрола търсенето на биогорива се увеличава, а земеделските площи са предназначени за енергийни култури като царевица(или други) вместо пшеница.

Това конкурентно използване на земята по този начин намалява производството на пшеница, което може да обясни донякъде нестабилността и възходящия натиск върху цените на културата.

Разходи за енергия

По-високите енергийни разходи означават по-високи производствени разходи за пшеницата, както и по-високи разходи за нейното транспортиране до пазара. Енергията представлява значителна част от оперативните разходи за повечето култури.

Това е особено вярно, когато се вземат предвид косвените енергийни разходи за тор, тъй като производството на торове е изключително енергоемко и изисква големи количества природен газ. За някои култури,  включително пшеница,  комбинираните разходи за енергия и торове съставляват повече от половината от общите оперативни разходи в САЩ.

Много анализатори смятат, че въздействието на цените на енергията върху хранителните стоки е по-голямо, отколкото на биогоривата. Те установяват, че аспектите на променящите се цени на енергията са оказали най-голямо влияние върху цените на суровините в това число и на пшеницата, през последните няколко десетилетия.

Ръст на доходите

Нарастващите доходи стимулират по-голямото потребление на пшеница, особено в развиващите се страни, където калорийният прием зависи от растежа на доходите. Освен това потребителите в развиващите се страни коригират диетата си в отговор на по-високите доходи, като ядат пропорционално повече месо и по-малко зърно.

потребкение на пшеницата и високи доходи

Тази промяна в диетата отклонява зърното към употребата на храна за животни. Днес, около 15% -20% от производството на пшеница в световен мащаб се използва за храна на животни.

Климат

Времето оказва значително въздействие върху добивите и по този начин влияе върху цялостното стопанско производство. Климатичните аномалии, дори и да не са с продължителен или екстремен характер, също повлияват негативно производството на пшеница.

Заместващ ефект

Тъй като пшеницата и другите зърнени храни в по-голямата си част са взаимозаменими в производството, увеличението на цената на царевицата например може да доведе до съответно покачване на цената на пшеницата.

Ако цената на царевицата се повиши твърде много, тогава фермерите започват да преминават от пшеница към царевица, намалявайки предлагането на пшеница. Междувременно потребителите могат да се насочат в обратна посока, увеличавайки търсенето си на относително по-евтино пшенично зърно.

Глобални икономически фактори

За да се намери модел и да се формират бъдещи очаквания за динамиката на пазара, често се използва информация за цените от предишни години и тенденции в пазарните цени, както на пшеница, така и на заместващите култури. Подобно на други индустрии, земеделските доставчици реагират на ценовите промени чрез увеличаване или намаляване на производството.

Поради бавното протичане на процесите в селскостопанско производство обаче тези тенденции отнемат повече време, за да се проявят в предлагането на пазара. Специалистите установиха, че нестабилността на цените е важен фактор за възпиране на реакцията на предлагането, тъй като производителите намалят предлагането в условията на по-голям ценови риск.

Макар и да са само един от многото фактори, изоставащите цени са силна основа за решенията на производителите, свързани с бъдещото производство и се считат за важен фактор при прогнозирането на цените на пшеницата.

Международните стокови пазари работят и се адаптират при дадени основни съотношения на растежа на търсенето и предлагането, но запасите могат да осигурят буфер, когато историческите модели на търговия са нарушени.

Въпреки че не са пряко обвързани с пазара на пшеница, глобалните събития през последните три десетилетия промениха пазарите завинаги. Рецесията в Съединените щати, нивата на безработица по света, шоковете в цените на енергията и съответните парични политики в цялата световна икономика, COVID- кризата и още куп събития са причина за промени в цените на пшеницата.

Пример за изкривяване на пазара е наложеното в началото на 80-те години американско ембарго за износ и търговия със зърно и технологии със Съветския съюз в отговор на инвазията им в Афганистан. Мярката е рестриктивна и кара бившия Съветски съюз да се пренасочи към Турция и други дестинации. Години след това ембаргото отпада, съюза се разпада но не и новосъздадените връзки. Пазарът е променен!

ембарго за износ и търговия със зърно и технологии със Съветския съюз

Дипломатическото напрежение между Китай и Австралия по-рано през годината доведе до забрана от страна на Китай за внос на австралийски ечемик. В краткосрочен план това промени посоката продавач-купувач към по-нестандартни дестинации, а в дългосрочен план – времето ще покаже.

След като разгледахме основните фактори за формиране на цената при пшеницата, идва ред и на въпроса:

Какво зависи от мен и какво мога да направя аз в подобна сложна ситуация?

Тук отговора е лесен – мога да бъда информиран и проактивен. А решението е още по-лесно, защото е само на един клик разстояние и се нарича Агринайзър. В платформата можеш да следиш актуални пазарни обзори с детайлна информация за световните и местни пазари, цени на зърното по региони, борсови котировки, държавни политики и всичко друго разгледано до тук.

С помощта на професионалните ни консултанти ще изградиш своята печеливша стратегия, в условията на една динамична и променяща се пазарна среда, за да реализираш максимална печалба от своята пшеница.

Агринайзър ти дава възможност да бъдеш проактивен и да вземеш бъдещето в своите ръце. Публикуването на оферта в пазара е само първа стъпка към това да привлечеш интереса на купувач или продавач.

Същинската част се крие в това да започнеш преговори, а не да чакаш. В случай, че получиш отказ винаги можеш да коригираш своето предложение и да го изпратиш отново, без отсрещната страна да знае, че това отново си ти. Това е и едно от основните предимства в платформата – всички преговори първоначално са анонимни, докато не постигнеш успешна договорка.

В заключение, може да завършим с една сентенция на най-известният специалист по класически цивилизации във Великобритания - Мери Биърд, която гласи:“ Действието без знание е фатално. Знанието без действие е безполезно“.

Разгледай всички теми в блога >>


© 2021 agriniser.com v1.52.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация