Тритикале - култура, създадена за бъдещето


Тритикалето е  хибридна кръстоска между пшеница и ръж, сътворена от човека за да вземе най-доброто от двете култури.  В следващата статия ние, екипът на Агринайзър потърсихме мнението на агрономите и специалисти по храните, които споделиха с нас характеристиките на тази сравнително нова и високо перспективна култура.

Характеристиките на тритикалето осигуряват комбинация от хранителни и функционални качества на двете си родителски форми. То е с високо съдържание на протеини, минерали и диетични фибри, в допълнение на неповторимият му вкус и цвят. Неговият уникален състав позволява да влиза в състава на безброй изделия като хляб, бисквити, многозърнести смеси, зърнени храни, покрития и т.н.

Поради невероятните си здравни предимства, както и наситената му с хранителни съставки природа, тритикалето днес се произвежда в повече от 29 държави по целия свят, а общият добив е над 15 милиона тона. Основните производители на културата са Полша, Австралия, Германия и Франция.

Разбира се, процесът на развъждане е малко по-сложен, което прави първоначалното производство малко по-скъпо, но когато се създаде стабилна наследствена линия, отглеждането му е същото като при всяка друга зърнена култура.

Тритикале е изкуствен междуродов хибрид между женски родител пшеница (Triticum spp.) и мъжки родител ръж (Secale spp). Името му представлява комбинация от латинските наименования на двете родителски форми.

Произход и еволюция

произход на тритикалето

Това, което прави историята и еволюцията на тритикалето като вид толкова уникални в сравнение с други зърнени култури като пшеница или ръж е, че еволюцията му е настъпила през последните 140 години и е почти изцяло насочена от хората.

Произходът му датира от 1873 г., когато шотландският ботаник Уилсън прави първата кръстоска между пшеница и ръж. Получените растения обаче са стерилни и не е възможно по-нататъшно размножаване.

Първото „истинско“ алополиплоидно тритикале според днешната дефиниция е отгледано през 1888 г. от известния немски учен W. Rimpau, който успява да създаде кръстоска между пшеница и ръж, която е била частично плодородна.

През 1921 г. Майстер наблюдава спонтанно опрашване на житни растения с полени от ръж в съседни полета. Тези хибриди обаче са предимно мъжки, стерилни и рядко водят до плодороден хибрид чрез спонтанно удвояване на хромозомите.

По време на ранните проучвания върху този нов вид, изследователите зависят именно от тази спонтанна хромозома, която удвоявайки се води до получаването на жизнеспособни семена.

Следващият основен напредък идва през 1937 г., когато учените откриват, че колхицинът може да „удвои“ хромозомите в новообразуващите се клетки. Въвеждането на in vitro ембриони и химическото третиране с колхицин към двойни хромозоми позволяват систематично производство на жизнеспособни семена. От този момент нататък производството на плодородно тритикале вече не зависи от естествения шанс.

Генетика и размножаване

Тритикалето проявява амфиплоидия по отношение на геномите на пшеница (AABBDD) и ръж (RR). Първите форми са направени с помощта на хлебни сортове пшеница, поколенията се наричат октоплоиди (AABBDDRR; 2n = 8x = 56) и те комбинират A-, B-, D- геномите от Triticum aestivum с R-геномите от ръжта.

Различен тип тритикале е създаден през 1948 г., когато кръстоска на твърда пшеница с ръж, довело до хексаплоидно тритикале (AABBRR; 2n = 6x = 42). То е съставено от геномите A- и B- пшеница и R-геномите от ръж.

кръстоска на твърда пшеница с ръж

Водени от убеждението, че хексаплоидните форми превъзхождат своите октоплоидни аналози, изследователите създават множество хексаплоидни първични материали, които в последствие се превръщат в много по-широка генетична база от тази, произведена за октоплоиди.

Систематика

Според характеристиките, учените разграничават „първични“ и „вторични“ форми. Първичното тритикале се отнася до алополиплоид, който е новосинтезиран от пшеница и ръж, използвайки хромозомно удвояване. Вторичните включват всички генотипове, получени от кръстосване на първични форми с други първични или с генотипове на пшеница или ръж.

През 50-те и 60-те години няколко европейски изследователи също започват изследвания върху тритикалето. В Испания Е. Санчес-Монж разработва сорт - Cachirulo, който е пуснат в производство през 1969 г.

В Унгария, въз основа на ежегодно кръстосване и тестване на потомството А. Кис открива, че хексаплоидният тип е оптималното ниво на плоидност за тритикале. Той прави кръстоски между октоплоид и хексаплоид, следствие на което получените вторични хексаплоиди значително превъзхождат своите родителски запаси.

Програмите за размножаване на тритикале са инициирани в Мексико, Полша и Франция през 60-те години и в Бразилия, Португалия и Австралия през 70-те години. Тези ранни форми са изключително хранителни: зърната им съдържат много повече протеини и лизин (незаменима аминокиселина) от пшеницата.

В последствие се установява, че имат много агрономически недостатъци, включително ниски добиви на зърно, лош набор от семена, смачкано зърно, прекомерна височина, водеща до полягане, преждевременно поникване и ниско качество на печене.

Тази масивна комбинация от трудности се превръща в бариера, която започва да налага мнението, че тритикалето няма бъдеще. Но през 1967 г. растение тритикале случайно е оплодено от полени, издухани от близките полета със сортове нискостъблени пшеници.

След няколко поколения селекция, това води до нова развъдна линия, наречена Армадило. Това ново тритикале има по-добра плодовитост, по-висок добив, нечувствителен към продължителността на деня, с къс хабитус и твърда сламка, зрее рано и зърното му е съвсем леко смачкано.

бъдещето на тритикалето

Така, с един замах Армадило преобръща бъдещето на тритикалето. Към 1970 г. практически всяко тритикале в Мексико включва Армадило в своето родословие, а по света малкото останали развъдчици на тритикале вграждат материалите му в собствените си щамове с нова надежда.

Освен това, в опит да се преодолеят допълнително ограниченията на кръстоската, много от ранните форми са били кръстосвани помежду си, както и със сортове хлебна пшеница. Ниската плодовитост и добивът са подобрени чрез систематично размножаване и последователен подбор.

Устойчивостта към полягане, която обикновено се причинява от прекомерна височина на растенията, е намалена чрез въвеждането на доминиращи „джудже“ гени от пшеница и ръж. Понастоящем тритикалето има височина, сравнима с пшеницата и ръжта, както и добив на зърно, който е конкурентен с пшеницата при оптимални условия или дори по-добър при условия на стрес.

Днес два вторични хексаплоидни вида тритикале са най-отглежданите в света. Едните се наричат пълни, които носят всички седем двойки непроменени хромозоми от ръж. Другите са т.нар. заместени форми, които имат една или повече от ръжните хромозоми, заменени с хромозоми от D-геном на хексаплоидна пшеница.

Съществуват доказателства, че сортовете тритикале се различават по своята устойчивост в зависимост от броя на наличните хромозоми от ръж. Днес се приема, че сортовете които имат по-голям брой хромозоми от ръж, имат по-голяма устойчивост.

Конвенционалните развъдни програми отнемат относително много време (10-12 години), тъй като се основават на няколко кръга от непрекъснато кръстосване и селекция на хибриди. Така, конвенционалното развъждане на тритикале се превърна в молекулярно размножаване.

Технология и бъдеще

Днес индустриите са изключително заинтересовани от прилагането на съвременни технологии, например:

удвоено хаплоидно размножаване, спасяване на ембриони, геномно подпомогнато отглеждане и др., за ефективно и целенасочено отглеждане на тритикале.

Производството на удвоени хаплоиди осигурява решение за ускоряване на размножителния процес. Променливостта на генетичното ниво може да бъде фиксирана за кратко време с помощта на удвоения хаплоиден метод за получаване на напълно хомозиготни линии от хетерозиготен изходен материал. Този метод се счита за основен инструмент в програмите за развъждане на тритикале.

развъждане на тритикале

Освен това прилагането на генетични ДНК маркери е част от съвременното растениевъдство. Идентифицирането на маркери, свързани или разположени в целевите гени, определящи ценни черти, насърчава ефективността на селекцията.

За да се улесни идентифицирането на маркери за агрономически важни признаци и за генетични и геномни характеристики на тритикале, през 2015 г. се изгради първата карта на свързване с ултра висока плътност за генома на тритикале.

Развъждането на тритикале все още се развива в търсене на потенциала на геномната прогноза за размножаване. Геномната прогноза използва геномна информация за получаване на приблизителни разплодни стойности, които впоследствие се използват за избор на кандидат-индивиди.

Днес се смята, че геномната селекция може да се използва за увеличаване на печалбата от селекцията в развъждането на тритикале. Прилагането на този подход в приложните развъдни програми обаче не е лесно. Освен това тук трябва да се отбележи, че тези резултати се основават само на четири семейства и е необходима допълнителна работа за тяхното потвърждаване в по-широк набор от разплоден материал.

Хранителна стойност

Хранителната наука през последните години се превръща във все по-важна част от човешкото познание. Според нея, едно от най-завладяващите събития се случва в края на 19 век, когато учените кръстосват две от най-важните зърнени култури за да се роди нова -  тритикале.

Резултатите са били просто впечатляващи. Идеята е била да се получи най-добрият добив и качество от пшеницата, в съчетание с цялата толерантност към болести и стрес на ръжта. Резултатът надминава очакванията! Тритикалето всъщност има по-високи нива на повечето витамини и минерали в сравнение с който и да е от двата родителски вида, което го прави перфектна диетична фуражна храна за добитъка.

В последно време обаче то се превърна в добре позната здравословна храна за хората поради факта, че е изключително полезна. Тритикалето присъства в почти всички здравословни зърнени храни, брашно, хляб, мюсли или бисквити.

Някои от здравните предимства на културата се определят от способността му да:

здравните предимства на тритикалето

Контрол на диабет

За всички хора, които се борят с диабет или са в опасност от развитие на заболяването, тритикалето може да помогне по безброй начини. На първо място, високото съдържание на фибри (50% по-голямо от пшеницата или ръжта) предполага, че нивата на кръвната захар са добре балансирани, това е основният проблем за страдащите от диабет.

На второ място, голямото съдържание на манган в културата е втора линия на защита за диабетиците. Манганът е функционална част от различни ензимни процеси в глюко-неогенезата, по този начин човешкото тяло превръща захарите в гориво, вместо да ги абсорбира в кръвта. Това дава повишена енергия и много повече усвоени количества нива на кръвната захар.

Храносмилане

Както източник на диетични фибри - 19 грама на чаша, то е незаменимо за човешкото храносмилане. Диетичните фибри помагат да се ускори целия процес на абсорбция и дефекация. Това означава, че всякакъв вид токсини в червата се отстраняват по-бързо и в допълнение се повишава ефективността на усвояване на хранителните вещества.

Диетите с високо съдържание на фибри помагат за намаляване на запек, диария, подуване на корема, спазми, заедно с други чревни проблеми, дори по-сериозни, като болест на Крон, стомашни язви и рак на дебелото черво.

Усилване на циркулацията

Червените кръвни клетки са важен елемент за човешкото здраве, тъй като те осигуряват кислород във всички области на тялото, което включва жизненоважни органи, кожни клетки и мускулни тъкани.

Желязото, медта и фолиевата киселина са всички необходими елементи за производството на червените кръвни клетки, а тритикалето ги има и трите в значителни нива. С приема на тритикале броят на червените кръвни клетки и скоростта на циркулацията се увеличават. Това от своя страна повишава скоростта на заздравяване на множество тъкани и клетки, увеличава растежа на косата и зарежда тялото с добре балансирани нива на енергия.

Клетъчно производство

Подобно на фибрите, тритикалето има  и много по-голямо съдържание на протеин в сравнение с пшеницата или ръжта. Което означава, че клетъчното производство през тялото може да бъде повишено, метаболитните и ензимните процеси да бъдат оптимизирани, а също и общите телесни функции да бъдат много по-ефективни.

Протеините са градивните елементи на клетките, тъй като те могат да се разграждат до съставните им аминокиселини, след което да се преструктурират във всички елементи, необходими на тялото, за да остане здраво. Освен протеините, тритикалето е богато още на манган, фолиева киселина и други хранителни елементи, които са от решаващо значение за клетъчното производство.

Здраве на костите

Тритикалето се ценен източник на минерали, някои от които играят огромна роля в производството на костна тъкан. Цинкът, фосфорът, калцият, както и манганът са всички основни части, изграждащи костите.

Хората с крехки кости или тези в напреднала възраст, които преминават през деградация на костите, би било добре да включат тритикале в диетата си, тъй като със сигурност може значително да подобрят растежа на костите, да ускорят заздравяването им и да избегнат появата на остеопороза.

Астма и кожни състояния

Минералът с най-високо съдържание в тритикалето, е манганът и въпреки че той не винаги е най-обсъжданият минерал в диетиката, той със сигурност е силен в тези количества.

В една порция тритикале има над 300% от ежедневната консумация на манган. Манганът изпълнява многобройни функции, а също така е съ-фактор в мангановата супероксидна дисмутаза, която е ефективен антиоксидант. По-високите количества манган са свързани с намаляване на условията на оксидативен стрес, което включва астма и различни кожни заболявания.

Защита на бременността

Тритикалето може да помогне за предпазването на бременни майки. По-високите количества фолат помагат да се предпази нероденото бебе от развитие на различни дефекти при раждането.

По-високите количества фолат допълнително гарантират, че майката както и нейното неродено бебе не изпитват недостиг на фолиева киселина. Тритикале, с високите си нива на фолиева киселина, е перфектен източник на храна за бъдещите майки.

В заключение може да отбележим, че човечеството днес вече разполага с една супер-култура, превърнала се в символ на революцията в земеделието и пълноценното хранене.

Разгледай всички теми в блога >>


© 2021 agriniser.com v1.52.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация