Как да повишим ефективността при отглеждането на маслодайна рапица?


В следващата статия разгледахме и обобщихме начините за отглеждане на рапица, както и нейните потребности по отношение на хранителни вещества и микроелементи. Редом с климатичните фактори, състава на почвата и обработките, торенето в много случай е определящо за получаването на висок и качествен добив.

Избирането на определена технология зависи от редица фактори, сред които метеорологичните условия и вида на почвата в съответния район. Повечето фермери имат дългогодишен опит с отглеждането на маслодайна рапица и използват различни изпитани и проверени във времето методи за получаване на най-добрата, равномерна и качествена реколта от маслодайна рапица.

Колебливите валежи и доста сухите години, диктуват налагането на една различна тенденция при подготовката на почвата - плитка оран и разрохкване при сеитба.

Разрохкването на почвата по време на сеитба, може да се комбинира с поставяне на тор. Използването на дискови култиватори пък създава фина аерирана почва, която подобрява последващия контакт на семената с почвата след засяване в тежки почви.

Рапица в сеитбооборота

Промените в сеитбооборота влияят върху формирането и компонентите на добива, както и по отношение на добива от всички отглеждани култури в сеитбооборота. Една конкретна култура може да упражнява значителни благоприятни или неблагоприятни влияния, които да действат толкова бързо, че да повлияят на следващата реколта още през следващата година. В други случай, последиците от предшестващите култури може да станат видими едва след период от няколко години.

Рапица в сеитбооборота

Ефектите могат да се различават между отделните години в зависимост от времето и технологиите на отглеждане. Конкретно за маслодайната рапица е установено, че тя не бива да бъде отглеждана след себе си.

Изследване проведено в Германия доказва, че отглеждането на рапицата като монокултура (100% дял) води до получаването на най-нисък добив, докато при включването и в  5 годишен оборот (20% дял) се получават най-високите добиви.

Най-високите добиви от маслодайна рапица винаги са се постигали след грах като предходна култура, последван от ечемик и пшеница. Благоприятният ефект на граха обаче не се наблюдава, когато делът на рапицата в ротацията надвишава 50%. Освен намаляването на шушулките и семената, нарастващата честота на заболявания също редуцира размера на реколтата.

Снабдяването с хранителни вещества е определящо

Тринадесет минерални хранителни вещества са от съществено значение за рапицата. Всички тези елементи са еднакво важни и не могат да бъдат заменени с друго хранително вещество.

Пълната липса или недостига само на едно от тези вещества възпрепятства нормалният растеж и развитието на растенията. Въпреки, че не е възможно да се опишат подробно въздействията на всяко едно от хранителните вещества върху физиологията на растенията, в следващите редове сме разгледали характеристиките на някои от най-важните за рапицата.

Азот

Неговият дефицит влияе не само върху добива, но и върху съдържанието на протеин в семената. Високото съдържание на протеин намалява количеството на масло. Експеримент с маслодайна рапица в саксия доказва, че по-високото третиране с азот води до по-високо съдържание на протеин, но до по-ниско съдържание на масло. Този опит доказва, че подхранването трябва да бъде оптимизирано за да съвпада между добив и качество на семената.

Азот при добива на рапица

Симптоми на недостиг на азот

Поради голямото му значение за развитието на цялото растение, азотният дефицит води много бързо до намален, забавен растеж и по-ниски добиви. В случай на недостиг дължината, ширината и площта на листната петура намалява. Цветът се променя до бледозелен при по-младите листа и жълтеникаво зелен при по-старите.

Азотът е подвижен в растението и се пренася от по-старите към по-младите части на растението. По този начин симптомите се появяват първо при по-старите листа, докато по-младите части остават зелени за известно време.

Този факт може да се използва, за да се направи разлика между азотен и серен дефицит: за разлика от азота, сярата не може да бъде преразпределена, така че дефицитът ѝ винаги започва в по-младите листа а в по-старите се проявява с червеникав и червеникаво-виолетов оттенък.

В случай на недостиг от азот червеникавият цвят винаги е придружен от бледо-жълто-зелен цвят на цялото растение, некроза на тъканите и засилено стареене на по-старите листа. В по-късните етапи на развитие цъфтежът намалява, периодите на цъфтеж и узряване се съкращават, а броят на шушулките е нисък. Добивът от семена е силно редуциран.

Сяра

Тя играе незаменима роля в метаболизма на рапичните растения като компонент на протеини и глюкозинолати. Тя се поема от корените като сулфат и се транспортира по ксилема до листата, където се редуцира до цистеин и се превръща в метионин или се включва в протеини и съдържащи цистеин пептиди като глутатион например.

Сярата е от съществено значение за образуването на протеини в рапицата. Не само количеството протеин, но и качеството на протеина се влияе от нейното наличие. В условията на недостиг растенията произвеждат по-малки количества сяра-съдържащи аминокиселини, което пък води до понижени нива на метионин и цистеин в рапицата.

В зелените листа по-голямата част от протеина се намира в хлоропластите. При недостиг на сяра съдържанието на хлорофил намалява, зеленият цвят на листата става по-светъл и се променя в жълт поради увреждане на хлоропластите и намаляване на съдържанието на хлорофил. До седмица след сярно торене цветът се променя отново до нормалния тъмно зелен, ако продължителността на дефицита не е била твърде голяма.

сяра при рапицата

Глюкозинолатите са типични вторични сяра-съдържащи растителни продукти за вида Brassica, които влияят на устойчивостта на растенията към вредители и болести. Глюкозинолатите са предварително създадени резистентни бариери пред растението, които допринасят за общия механизъм за защита на растенията. От друга страна високото съдържание на глюкозинолати влошава качеството на маслото и брашното. Поради това торенето със сяра трябва да бъде оптимизирано, за да се получат високи добиви с добро качество.

Симптоми на недостиг на сяра

Разработването на нови 00-сортове с ниско съдържание на ерукова киселина и глюкозинолати направиха тази култура още по-взискателна към сярата.

При зимните сортовете рапица симптомите на дефицит се наблюдават още през есента, първо при по-младите листа, където цветът се променя до светло зелено и жълто и с хлороза -  започвайки от външните части на листа, докато тъканта около жилите остава зелена. За разлика от тежкия азотен и магнезиев дефицит, при липса на сяра некроза не се наблюдава.

Първите симптоми се появяват в области в полето, където развитието на кореновата система е нарушено от лоша структура на почвата или ограничение за отводняване в почвения профил. Растежът на растенията се редуцира още в много ранен етап. По време на удължаването на стъблото (основният период на усвояване на сяра), листата остават по-малки.

При силен дефицит най-младите листа показват характерна лъжична деформация, често заедно с червеникаво оцветяване поради обогатяване с антоцианини. Началото на цъфтежа се забавя и цветът на венчелистчетата се променя от ярко жълто до бледожълто а при тежки условия на недостиг и до бели венчелистчета. Освен това венчелистчетата са по-малки. Периодът на цъфтеж е особено критичен за формирането на добива, тъй като плодовитостта се намалява при дефицит на сяра.

Дори на този късен етап от развитието е възможно да се коригира сярата чрез листно торене което е много ефикасно.

При дефицит на сяра целият период на цъфтеж се удължава в сравнение с добре снабдените растения, така че изглежда, че в полетата, които не са достатъчно снабдени, периодът на цъфтеж не е завършен, въпреки че първите растения са вече зрели и шушулките са се спукали. 

По време на развитието на шушулката броят на семената в нея намалява. При силен дефицит шушулките остават почти празни. Образуват се само едно или две семена на шушулка. Симптомите на дефицит често се наблюдават при леки почви, бедни на органични вещества или на почви с лоша структура на почвата и особено при условия с големи валежи, което води до значително измиване на сярата.

Поради прекомерната употреба на високо концентрирани NPK-торове, които не съдържат сяра и намаляване на сярното отлагане от въздуха и дъжда, изглежда, че в бъдеще пораженията нанесени от недостиг на сяра ще стават все по-големи.

Фосфор

Той е съставна част на няколко основни клетъчни компонента като нуклеотиди, нуклеинови киселини и фосфолипиди. Фосфолипидите са от съществено значение за клетъчните мембрани и за поддържане на клетъчната структура.

Фосфорът насърчава развитието на корените, ранния цъфтеж и узряването. Това е особено важно в ранните етапи на растеж. Елементът играе незаменима роля в енергийното хранилище и трансфер под формата на AMP, ADT, ATP, NADP или NADPH. Така че е очевидно, че рапицата се нуждае от високо съдържание на фосфор, за да изгради високо съдържание на масло.

Фосфор при рапицата

От друга страна, маслодайната рапица показва висока ефективност в поглъщането на фосфора през кореновите власинки. Р-дефицитът при рапицата ограничава растежа както на върха, така и на корените. Високите му нива увеличават съдържанието на масло и протеини и могат да доведат до по-ранна зрялост на рапичните растения, което е от особено значение в някои райони.

Симптоми на недостиг на фосфор

Недостигът на фосфор се проявява както забавен растеж на горната част на корените. Стъблата са тънки, растенията са изправени с малко клони и малки тесни листа. Тъй като фосфорът е подвижен в растението, симптомите на дефицит се появяват първо в по-старите части с червеникаво, червеникаво-виолетово до дълбоко лилаво оцветяване на стъблата и листата поради засиленото образуване на антоцианини. Особено в ранните етапи на развитие P-дефицитните растения могат да станат по-тъмно синьозелени поради преференциалното образуване на по-тъмния хлорофил в по-младите листа. По-старите листа са с яркочервен оранжев цвят и падат преждевременно.

Калий

За разлика от много други основни хранителни вещества, калият не е включен в органичното вещество и не става част от химическата структура на растенията, но присъства в несвързана форма в цитоплазмата, където той е силно подвижен.

Обхватът на неговите физиологични функции е много широк. Калият участва в активирането на голям брой ензими и по този начин контролира много физиологични функции, например, образуването на протеини и хлорофил, въглехидратния метаболизъм (дишане) и регулирането на ефективността на транспирацията и водата, както и в производството и транслокацията на асимилати в органите.

калий при рапицата

Калият (К) осигурява здравина на растителните клетъчни стени и участва в лигнификацията на тъканите на склеренхима. Чрез подобряване на синтеза на въглехидрати, той подпомага и синтеза на масло, защото въглехидратите са основните компоненти в този процес.

Високата концентрация на елемента в младите тъкани е необходима за ефективното ензимно активиране. Той поддържа тургора на клетките и растенията с недостатъчно количество калии не могат да усвояват пълноценно водата.

Това е важно за райони с малко валежи или дълги периоди на засушаване по време на вегетация. К увеличава площта и съдържанието на хлорофил в листата, забавя стареенето на петурата и следователно допринася за по-голяма фотосинтеза и растеж на културите.

Той предпазва растенията от екологичен стрес, причинен от температура, влага, транспирация, вятър, солеви условия и др. Дефицитът на елемента може да бъде една от причините за ранно полягане.

Новите сортове дават по-високи добиви, но този потенциал може да бъде постигнат само ако се задоволи по-голямата потребност от хранителни вещества. Установено е, че калият има благоприятен ефект върху съдържанието на масло в новите сортове с висок добивен потенциал, за разлика от старите сортове, при които нивото му не от определящо значение.

Симптоми на дефицит на калий

Растенията с недостиг на елемента проявяват характерна тенденция на увяхване в горещи и слънчеви дни, дори ако не се забелязват други симптоми. Рапичните растения показват намалена устойчивост на суша поради нарушената регулация на тургора и устицата. При непрекъснат К-дефицит общият растеж се забавя с по-къси междувъзлия, листата на по-младите листа остават по-малки.

Тъй като К е много подвижен, симптомите на дефицит стават видими първо при по-старите листа с жълтеникаво-кафява хлороза. При условия на тежък дефицит симптомите се развиват в некротична тъкан, започвайки от листата които може и да паднат. Липсата на калий влошава зимната устойчивост и намалява устойчивостта към болести по растенията и инфекции. Броят на шушулките е ограничен. Често по-младите листа показват по-тъмен синкаво-зелен цвят в сравнение с добре снабдените растения, подобно на обезцветяването при Р-дефицит.

Магнезий

Най-добре известната функция на магнезия в зелените растения е мястото му в центъра на молекулата на хлорофила. Поради тази причина дефицитът на Mg води до бързо разграждане на хлорофила, а също и други пигменти поради ограниченият синтез на протеин. Недостигът на магнезий може да възникне не само в резултат на ниски му концентрации в почвата, но и от влиянието на високи концентрации на други катиони, включително K, NH4, Ca или Mn и Al в почвения разтвор.

Симптоми на магнезиев дефицит

Поради централната позиция в молекулата на хлорофила, в засегнатите растения липсва хлорофил. Поради това типичен симптом е хлорозата, започваща от по-старата част на растенията. Често тя започва с мрамориране и обезцветяване до бледозелени, зеленикаво-жълти и жълти цветове под формата на петна, преминаващи от страни на листа и ръба към средната жилка.

При остър недостиг на магнезий цветът се променя до червеникавокафяв и виолетов, последван от некроза на тъканта. На полето дефицитът често се забелязва под формата на петна, растящи рамо до рамо с области без видими симптоми на дефицит, придавайки на посева неравен външен вид.

Въпреки че калцият е основно хранително вещество, дефицитът му рядко се наблюдава при полеви условия. В повечето случаи дори при киселинни условия концентрацията на Са в почвата е достатъчно висока за нуждите на растението. Калцият е незаменим в растението за стабилизиране на клетъчните стени и поддържане целостта на мембраната. Голяма част от него се намира в клетъчните стени.

Той участва в регулирането на баланса между катион/анион. За разлика от магнезия, калцият е активатор само на няколко ензима, главно такива, свързани с мембраната.

Симптоми на дефицит на калций

При рапицата са наблюдавани растения с меки дръжки, при които съцветията са огънати поради слабо развития коленхим. По младите листа се появяват хлоротични и некротични петна.

Обърнете добива в печалба

Независимо на кой хибрид и технология ще заложите, подсигуряването на културата с оптимално количество хранителни елементи е от ключово значение за формирането на голям и качествен добив.

хранителни елементи от ключово значение за културите

А кой е най-бързият, сигурен и ефективен начин да превърнете добива в печалба? В Агринайзър намирането на купувач за твоята продукция е по-лесно от всякога. Всичко което трябва да направиш е да публикуваш оферта, да посочиш дали обявата да е публична или анонимна и да договориш своите условия с отсрещната страна.

Ако избереш офертата да е публична, купувачите ще се свързват с теб директно по телефона или през платформата. В случай, че държиш на своята анонимност купувачите ще ти отправят предложения(контраоферти) само през платформата и контактите ви ще бъдат разменени единствено при успешно сключване на сделка.

Не забравяй, при търговията със зърно в Агринайзър не дължиш никакви комисиони!


© 2021 agriniser.com v1.52.0
Разгледай Пазара

Разгледай Пазара

Безплатна регистрация

Безплатна регистрация