Изминалата седмица даде разнопосочни сигнали за зърнените пазари по света. Зад океана, борсите получиха известен тласък, но на Стария континент засилващото се евро не работи в полза на конкурентоспособността на произхода. Украинският износ и руските обеми също представляват пречка за развитие на европейските пазари.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Държавата призна за липсата на контрол – „Нямаме достатъчно добра система на проследимост на храните. Дори украинската пшеница, която влиза не знаем до край къде е - не можем да я разделим от българската“, каза Гечев в интервю пред БТВ.
Китай се завръща на пазара – Популацията на свинете в страната се увеличава, с което нараства и потреблението. Очакванията са това да доведе в краткосрочен план до увеличаване на търсенето на фураж.
В обзора за потребители с платен абонамент:
Как протича вегетацията? – В края на януари при зимните житни култури ще се наблюдават фазите трети лист и братене, предимно при посевите в част от Дунавската равнина и в крайните югозападни райони.
Световният бизнес остана в Русия – Повече от 550 международни компании, много от които от Европа, все още правят бизнес в Русия в по-малка или по-голяма степен, противопоставяйки се на обществения натиск да се изтеглят от страната след нахлуването в Украйна, според нов доклад на университета в Йейл.
В България, политическата ситуация предопредели скорошното поредно провеждане на избори за парламент. С това дойде време и за равносметка на свършеното от служебния кабинет.
В част „земеделие“, служебният аграрен министър Явор Гечев даде пълен отчет за свършеното през последните 6 месеца. Като основен акцент бе поставен казусът с ГКПП „Капитан Андреево“.
“Правителството започна с безсънни нощи и с 30 км опашки от тирове на ГКПП Капитан Андреево. Сега тези тирове ги няма. Ситуацията е напълно овладяна. От момента, от който това правителство застъпи, нито един камион не е бил обработван от частна фирма освен от държавата. Нито една лабораторна проба не е обработвана от никой друг освен от държавата. Нито една товаро-разтоварна дейност не е правена освен от самата държава.
Пуснахме буферни паркинги, оправихме хаоса относно движението. Пуснахме още една лаборатория, с която от 22 проби в момента сме на 48 проби. Вчера беше пусната и обществената поръчка за цялостна, нова лаборатория на самата граница. Обявихме пункта за част от националната сигурност и с всичко това, проблемът е категорично решен”, заключи Явор Гечев.
Наред с това, станаха ясни и причините за несправянето с проблемите, свързани с вноса на украинско зърно в страната.
Държавата няма контрол върху зърното
„Нямаме достатъчно добра система на проследимост на храните. Дори украинската пшеница, която влиза не знаем до край къде е - не можем да я разделим от българската. Има достатъчно неща, които държавата трябва да преосмисли и да започне да прави“, каза Гечев в интервю пред БТВ.
“Земеделският министър трябва да пази интереса на земеделските производители. Да, цените са много важно нещо, но баланса между това да не фалират редица сектори и това да има баланс на цените на всички земеделски продукти, е тънка“ заключи той.
В Черноморския регион, конкурентоспособността на произхода се запазва. Украйна продължава да изнася зърно през Черноморския коридор, а Владимир Путин обяви, че се стреми към стабилизиране на цените на храните в Русия, което предполага, че обемите за износ могат да бъдат контролирани в случай на прекомерна инфлация.
Китай се завръща на пазара
В световен план, впечатление прави Китай. Популацията на свинете в страната се увеличава, с което нараства и потреблението. Очакванията са това да доведе в краткосрочен план до увеличаване на търсенето на фураж.
Името на страната влезе и в данните за износа от Украйна. От Съвместният координационен център (СКЦ) обявиха, че към днешна дата Китай е водещ при получаването на зърно през черноморския коридор. Испания е втората най-често срещана дестинация, а самата Турция, която е част от инициативата остава трета.
На Стария континент, износът на пшеница от ЕС остава устойчив, както се вижда от вече експортираните 17,67 млн. тона мека пшеница от началото на кампанията - резултат аналогичен с цифрите през същия период на миналата година.
Франция е топ износител в ЕС
Франция също обяви възходяща тенденция. FranceAgriMer преразгледа нагоре оценката си за износа на пшеница извън зоната на ЕС до 10,6 млн. тона срещу 10,3 млн. тона, изчислени миналия месец.
Това би довело до спад в крайните запаси до 2,33 млн. тона, срещу 2,55 млн. тона, изчислени миналия месец.
Износът в рамките на съюза се оценява на 6,64 млн. тона срещу 6,73 млн. тона, изчислени миналия месец. При ечемика крайният запас се ревизира леко нагоре до 1,97 млн. тона, спрямо 1,85 млн. тона миналия месец. При царевицата крайните запаси сега се оценяват на 2,30 млн. тона, срещу 2,23 млн. тона, публикувани миналия месец.
Отвъд океана, доларът в началото на седмицата изостана още малко спрямо европейската валута при ниво от 1,0890 за евро. Котировките на петрола продължиха да стоят стабилни, след като в понеделник сутрин един барел достигна 81,50 долара, на борсата в Ню Йорк.
Борсата в Буенос Айрес преразгледа оценката си за производството на царевица надолу до 44,5 млн. тона, спрямо 52 млн. тона миналата година в резултат на дъждовете в неподходящо време.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 24 януари
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,79943 лв
£ 1 = 2,21234 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго март 2023 (цена/тон) |
Лондон март 2023 (цена/тон) |
Париж март 2023 (цена/тон) |
| 18 януари |
$ 272,79 (490,87 лв.) |
£ 226,50 (501,10 лв.) |
€ 288,25 (563,77 лв.) |
| 19 януари |
$ 269,86 (485,59 лв.) |
£ 223,50 (494,46 лв.) |
€ 285,00 (557,41 лв.) |
| 20 януари |
$ 272,43 (490,22 лв.) |
£ 222,75 (492,80 лв.) |
€ 284,25 (555,94 лв.) |
| 23 януари |
$ 264,53 (476,00 лв.) |
£ 219,25 (485,06 лв.) |
€ 279,50 (546,65 лв.) |
| 24 януари |
$ 263,85 (474,78 лв.) |
£ 219,75 (486,16 лв.) |
€ 281,25 (550,08 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго март 2023 (цена/тон) |
Париж март 2023 (цена/тон) |
|
| 18 януари |
$ 268,21 (482,63 лв.) |
€ 280,50 (548,61 лв.) |
|
| 19 януари |
$ 266,63 (479,78 лв.) |
€ 278,25 (544,21 лв.) |
|
| 20 януари |
$ 266,24 (479,08 лв.) |
€ 277,50 (542,74 лв.) |
|
| 23 януари |
$ 262,30 (471,99 лв.) |
€ 272,75 (533,45 лв.) |
|
| 24 януари |
$ 263,15 (473,52 лв.) |
€ 275,00 (537,85 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 501 лв./т. | 479 лв./т. |
| Северен централен | 503 лв./т. | 484 лв./т. |
| Североизточен | 515 лв./т. | 492 лв./т. |
| Югоизточен | 512 лв./т. | 491 лв./т. |
| Южен централен | 507 лв./т. | 485 лв./т. |
| Югозападен | 509 лв./т. | 483 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 532 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 926 лв./т. |
Износът у нас през януари
Седмица преди края на януари износът от страната възлиза на близо 370 000 тона зърно.
Износът от страната
Кораби на Алжир акостираха на пристанище Варна за товарят 60 000 тона пшеница. От същото пристанище пшеница натовари и плавателен съд от Тунис – 28 000 тона. За Египет пък тръгват 10 000 тона слънчогледово олио а към Индия - 15 000 тона слънчогледово олио.
Гърция „отсрами“ междусъседския износ с почти 45 000 тона пшеница, ечемик и царевица. Другата ни съседка – Румъния взе 4 000 тона рапица.
Малта направи покупка на 3 500 тона царевица, а Франция – на 10 000 тона слънчоглед.
Какво е състоянието на културите?
По данни на НИМХ, необичайно високите температури в края на второто десетдневие на януари, достигнали на много места в страната до 18-19°С, а в отделни райони и до 20-22°С, доведоха до активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви.
През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна, значителна през втората половина от периода. Очакваното понижение на температурите ще забави преждевременното развитие при посевите.
През периода прогнозираните средноденонощни температури в по-голямата част от полските райони ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури. Изключения се очакват в източните райони, където в началото на третото десетдневие се прогнозират по-високи температури и условия за удължаване на вегетационните процеси при есенните посеви.
Как протича вегетацията?
В края на януари при зимните житни култури ще се наблюдават фазите трети лист и братене, предимно при посевите в част от Дунавската равнина и в крайните югозападни райони. Критични минимални температури за зимуващите земеделски култури през периода не се прогнозират.
Очакваните валежи през третото десетдневие на януари ще подобрят почвените влагозапаси в горните слоеве, чувствително намалели при зимните житни култури, вследствие ветровитото и топло за сезона време през изтеклия период и ненавременната вегетация на културите.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, САЩ продадоха 195 000 тона царевица на Мексико и 220 000 тона соя за неназована дестинация, а Тунис купи 125 000 тона твърда пшеница.
Дни по-рано, САЩ продадоха 150 000 тона царевица на Колумбия и 119 000 тона соя на неразкрита дестинация.
Черноморски регион
Експортната активност на Русия засега остава много стабилна. Руският министър на земеделието оценява износа на всички зърна между 55 и 60 млн. тона за тази кампания. В този контекст не изглежда Русия да ограничи износа си чрез нови данъци или квоти.
Въпреки това, преди дни Путин обяви, че иска известно стабилизиране на цените на храните в Русия, което предполага, че обемите за износ могат да бъдат контролирани в случай на прекомерна инфлация.
Световни компании правят бизнес в Русия
Повече от 550 международни компании, много от които от Европа, все още правят бизнес в Русия в по-малка или по-голяма степен, противопоставяйки се на обществения натиск да се изтеглят от страната след нахлуването в Украйна, според нов доклад на университета в Йейл.
Общо, базата данни на Йейл съдържа 1389 компании от цял свят, разделени в пет категории:
„Вкопчване“ - 223 компании, които все още работят „както обикновено“.Тук влизат имената на известни фирми от Италия (Boggi, Benetton, Calzedonia), Франция (Clarins, Etam, Lacoste), Германия (Siemens Healthineers, B. Braun) и Холандия (Philips).
Списъкът се допълва и от някои добре известни американски фирми, като Tom Ford, Tupperware и TGI Friday's, както и множество китайски предприятия, като Alibaba, Tencent и ZTE, и въздушни пътнически превози, като Emirates Airlines, Egyptair, Qatar Airways и Turkish Airlines.
„Печелене на време“ - 162 компании, които са отложили бъдещи операции, но продължават да правят „съществен бизнес“ в Русия. Сред компаниите, които все още „печелят време“, има множество реномирани фирми както от ЕС, така и от G7, като Astra Zeneca (Великобритания), Barilla (Италия), Bayer (Германия), BlaBlaCar (Франция), Engie (Франция), Giorgio Armani (Италия), ING Bank (Холандия), Merck (Германия), Nestle (Швейцария), Red Bull (Австрия), Total Energies (Франция), Unilever (Великобритания) и Yves Rocher (Франция).
„Намаляване“ - 170 компании, които са намалили някои „значими“ операции, но продължават други. Тези, които са в процес на „намаляване“, включват лесно разпознаваеми имена като Adobe (САЩ), Allianz (Германия), компанията майка на Google Alphabet (САЩ), Bosch (Германия), Coca-Cola (САЩ), Duolingo (САЩ) , Eni (Италия), Ferrero (Италия), JPMorgan (САЩ), Microsoft (САЩ), Orsted (Дания), Pirelli (Италия), Spotify (Швеция), Toyota (Япония) и Vattenfall (Швеция).
„Спиране“ - 493 компании, които временно са ограничили „повечето или почти всички“ операции в Русия, но запазват възможността за печелене на остатъчна финансова възвръщаемост.
„Чисто прекъсване“ - 341 компании, които "напълно" са спрели своите ангажименти в Русия. Сред тях може да се видят имена като Aldi (Германия), Asda (Великобритания), Deloitte (САЩ), Deutsche Bank (Германия), Equinor (Норвегия), Heineken (Холандия). ), IBM (САЩ), Ikea (Швеция), Lufthansa (Германия), McDonald's (САЩ), Mercedes-Benz (Германия), Netflix (САЩ), Nike (САЩ), Nissan (Япония), Nokia (Финландия), Renault (Франция) и Vodafone (Великобритания).
В анализа не става ясно колко пари правят тези компании чрез операциите си в Русия, като се има предвид забавянето на икономиката в страната и прекъсването на търговията, причинено от западните санкции. Продължаващото им присъствие в Русия обаче изглежда подкопава политическото единство на западните страни, които от месеци се опитват да намалят приходите, които могат да финансират Кремъл.
„Нашите санкции сами по себе си не задължават компаниите да напуснат Русия, много решиха да тръгнат сами“, каза говорител на Европейската комисия пред Евронюз в отговор на констатациите на Йейл.
„Онези, които остават, не нарушават непременно санкциите на ЕС – стига да не участват в сектори или с организации, които са под санкции“, завърши говорителят.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.