Седмица за зърнените пазари по света премина в очакване на новите лихвени проценти. В крайна сметка решението на властите зад океана беше за повишение от 25 базисни пункта, докато колегите им от Европейската Централна Банка гласуваха скок с 50 базисни пункта.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Земеделието разчита на помощи – „Ще редим така помощите, че да излизат една след друга. Целта ни е постоянно да има поток от средства, а не земеделците да се чудят как да си платят едно, второ или трето нещо“, заяви министър Гечев.
Европа с нови ключови решения – Европейската комисия предложи удължаване на временното споразумение за автомобилен транспорт с Украйна до 31 декември 2025 г. С други думи, проблема на европейските фермери с неравностойната конкуренция от украинското зърно продължава, но пък ще има финансова компенсация.
В обзора за потребители с платен абонамент:
Йордания купува зърно от региона – Йордания закупи и 60 000 тона хлебна пшеница с незадължителен произход, най-вероятно от района на Черно море, по-конкретно от Румъния.
А ако Украйна влезе в ЕС? – „Ако Украйна стане член на ЕС утре, тя ще получи най-голямата част от парите за обща селскостопанска политика от 386 милиарда евро, която се получава от страните според тяхната земеделска площ“, се казва в анализа на Politico.
В България, старият-нов служебен министър на земеделието Явор Гечев обеща половината от помощта заради войната в Украйна да се плати още през март.
„Ще редим така помощите, че да излизат една след друга. Целта ни е постоянно да има поток от средства, а не земеделците да се чудят как да си платят едно, второ или трето нещо. Очаквайте и още приятни изненади, но нека не говоря наизуст преди да сме напълно готови”, завърши той.
Помощ за съседните на Украйна страни
Дни по-рано, еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски обяви, че Кризисният резерв на Общата селскостопанска политика може да се използва за подпомагане на фермери в страни като България, Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния, които се борят с притока на зърно от Украйна.
Тези новини щяха да са чудесни, ако не демонстрираха отношението на политиците към земеделието. Сектора не е жаден за подаяния, той се нуждае от адекватен законов механизъм, който да му позволи сам да развива производството си.
Докато се обещаваха поредните помощи, Европейската комисия предложи удължаване на временното споразумение за автомобилен транспорт с Украйна до 31 декември 2025 г.
С други думи, проблема на европейските фермери с неравностойната конкуренция от украинското зърно продължава, но пък ще има финансова компенсация. В началото на войната резерва беше отворен, сега отново се обмисля да се бръкне в него, но до 2026 година още колко пъти ще се прибягва до него и какво ще остане вътре?
Унгария минава на план „Б“
Унгария взе решение да хване проблема в „свои ръце“, и да намери изход за собствената си страна. Според земеделският министър Ищван Наги „унгарските фермери могат да разчитат само на унгарското правителство, защото Брюксел не чува гласа на европейските фермери“.
Така, от днес в сила влизат две много важни, локални мерки – въвежда се строг контрол върху качеството на зърното, идващо от Украйна за Унгария и контрол върху местните предприятия, чиято изключителна отговорност е използването само на зърно, което отговаря на европейските и вътрешните разпоредби.
„С тези мерки страната не възпрепятства европейските коридори, дори напротив - ние продължаваме да оказваме всякаква помощ и подкрепа, така че зърното да достигне първоначалната си дестинация, а именно нуждаещите се в Африка и Близкия изток“, завърши Наги.
Черноморското зърно, и в частност руското остава конкурентно на международната сцена, което пролича и на последния египетски търг. Египет ще закупи над 500 000 тона пшеница, основно или само от Русия, която я предложи в ценовия диапазон между 323-326 долара/тон cif.
Зад океана, доларът в началото на седмицата остана почти непроменен спрямо европейската валута при ниво от 1,0800 за евро. Котировките на петрола през периода се промениха съвсем слабо, след като ОПЕК реши, както се очакваше, да не променя производствената си политика. Така, понеделник сутрин един барел спадна до 73,50 долара, на борсата в Ню Йорк.
Експортните продажби на американска пшеница бяха под очакванията тази седмица - само 168 900 тона. Соята също беше разочароваща с 928 000 тона. Въпреки това износът на царевица е над очакванията с резултат от 1 756 млн. тона.
В очакване на доклада на USDA
Търговците зад океана остават предпазливи преди доклада на USDA тази сряда. Те очакват увеличение на производството на пшеница за Русия, но ревизия надолу в производството на соя и царевица в Аржентина.
В петък, Бразилия реши да въведе отново данъци върху вноса на американски етанол, което може да навреди допълнително на цените на царевицата в САЩ.
На Стария континент, ЕС е изнесъл 18,78 милиона тона пшеница от началото на сезона до 29 януари в сравнение със 17,43 милиона тона за същия период на миналата година. Мароко и Алжир са основните дестинации, които представляват съответно 14,7% и 13,3% от износа.
Вносът на рапица продължи да нараства, достигайки 4,47 милиона тона на 29 януари в сравнение с 3,12 милиона тона по същото време на миналата година.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 7 февруари
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,82635 лв
£ 1 = 2,18821 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго март 2023 (цена/тон) |
Лондон март 2023 (цена/тон) |
Париж март 2023 (цена/тон) |
| 1 февруари |
$ 279,13 (509,79 лв.) |
£ 277,20 (606,57 лв.) |
€ 285,75 (558,88 лв.) |
| 2 февруари |
$ 279,59 (510,63 лв.) |
£ 279,25 (611,06 лв.) |
€ 282,75 (553,01 лв.) |
| 3 февруари |
$ 278,03 (507,78 лв.) |
£ 229,85 (502,96 лв.) |
€ 284,00 (555,46 лв.) |
| 6 февруари |
$ 275,64 (503,42 лв.) |
£ 232,50 (508,76 лв.) |
€ 288,25 (563,77 лв.) |
| 7 февруари |
$ 274,85 (501,97 лв.) |
£ 232,75 (509,31 лв.) |
€ 288,75 (564,75 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго март 2023 (цена/тон) |
Париж март 2023 (цена/тон) |
|
| 1 февруари |
$ 268,11 (489,66 лв.) |
€ 277,00 (541,76 лв.) |
|
| 2 февруари |
$ 265,85 (485,54 лв.) |
€ 276,50 (540,79 лв.) |
|
| 3 февруари |
$ 266,73 (487,14 лв.) |
€ 278,00 (543,72 лв.) |
|
| 6 февруари |
$ 267,32 (488,22 лв.) |
€ 279,75 (547,14 лв.) |
|
| 7 февруари |
$ 266,90 (487,45 лв.) |
€ 280,50 (548,61 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 476 лв./т. | 461 лв./т. |
| Северен централен | 478 лв./т. | 462 лв./т. |
| Североизточен | 482 лв./т. | 466 лв./т. |
| Югоизточен | 481 лв./т. | 465 лв./т. |
| Южен централен | 478 лв./т. | 462 лв./т. |
| Югозападен | 477 лв./т. | 461 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 501 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 931 лв./т. |
Износът у нас през февруари
След като януари завърши с износ на повече от 820 000 тона от пристанищата на страната, февруари стартира с нови 45 000 тона.
Алжир продължава да разчита на количества пшеница, закупувайки нови 30 000 тона. Към Кипър, от пристанище Варна се товарят 5 000 тона ечемик. На пристанище Варна-Запад се подготвя пратка за Индия в размер на 9 000 тона слънчогледово олио.
Какво е състоянието на културите?
По данни на НИМХ, през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна. През повечето дни от периода теще се определят от температури значително под климатичните норми, които ще поддържат в покой зимните житни култури.
Очакваните валежи от сняг в началото на периода ще образуват снежна покривка в по-голямата част от полските райони и ще подобрят условията за зимуване на есенните посеви.
Как протича вегетацията?
В Западна България, където в средата на периода се прогнозират ниски минимални температури, от порядъка на минус 14-15°С, образувалата се снежна покривка ще осигури защита за зимните житни култури, особено за посевите зимуващи във фаза трети лист.
Без защитна снежна покривка ще останат част от посевите с пшеница на места в Горнотракийската низина и в Югоизточна България.
В тези райони прогнозираните минимални температури са над критичните за намиращите се във фаза трети лист и братене зимни житни култури.
През повечето дни периода условията ще ограничават провеждането на сезонните агротехнически мероприятия.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, Южна Корея купи 126 000 тона царевица, 117 500 тона царевица и 80 000 тона фуражна пшеница, вероятно от Австралия.
Световните търгове
САЩ продадоха 132 000 тона соя на неразкрита дестинация. Съобщава се, че Египет е закупил 60 000 тона украинска царевица, а Йордания е закупила около 50 000 тона фуражен ечемик с незадължителен произход.
Дни по-рано Йордания закупи и 60 000 тона хлебна пшеница с незадължителен произход, най-вероятно от Черно море, конкретно Румъния. Алжир обяви покупка между 250 000 и 300 000 тона твърда пшеница, вероятно от Канада.
Черноморски регион
Украйна – Според украинския министър на земеделието, страната би могла да прибере 20,2 милиона тона пшеница и 5,8 милиона тона ечемик през тази пазарна година. Това се сравнява съответно с 32,2 милиона тона и 9,4 милиона тона преди година.
Прогнозите на различните институции за бъдещото производство на зърно в Украйна за реколта 2023 г. се разминават значително. Министерството на икономиката прогнозира 49,5 милиона тона, докато Украинската зърнена асоциация, присъстваща на Парижката конференция по зърното миналата седмица, е много по-песимистично настроена, публикувайки производствен диапазон от едва 35 до 40 милиона тона.
Много интерес анализ на световната новинарска агенция Politico от миналия вторник разглежда възможността Украйна да се присъедини към Евросъюза и какъв би бил отзвука върху земеделието в общността.
Според тях, дори в условия на война, Украйна продължава да се нарежда сред най-големите износители в света на царевица, пшеница, слънчоглед и други зърнени култури, както и на птиче месо.
В резултат на руската инвазия, Брюксел спря всички мита и квоти върху вноса на украински стоки, включително селскостопанска продукция. Мярката хвърли на Киев икономическо спасение, но удари тежко икономиката в селските райони в държавите на първа линия в ЕС.
Износът продължава през нейните черноморски пристанища съгласно споразумение за посредничеството на ООН, позволяващо безопасно преминаване. Но, привлечени от премахването на вносните тарифи, повечето зърно се насочва на запад през сухопътните „ленти за солидарност“ на ЕС, заливайки местните пазари.
Някога житницата на Съветския съюз, селскостопанският сектор на Украйна претърпя приватизация и преструктуриране на колективните ферми в края на 90-те и началото на 2000-те години.
През следващите години селското стопанство привлече вниманието на някои най-големите олигарси, които разбраха, че земеделието предлага по-големи възможности за печалба от тежката промишленост или металургията.
Днес секторът е доминиран от големи холдинги. Едва 20 компании контролират 14 процента от земеделската земя в Украйна, като някои агробизнеси се простират на 300 000 хектара или повече.
Какво следва от евентуално членство на Украйна в ЕС?
Ако Украйна стане член на ЕС утре, тя ще получи най-голямата част от парите за обща селскостопанска политика от 386 милиарда евро, която се получава от страните според тяхната земеделска площ. Украинските земеделски земи покриват площ, по-голяма от цяла Италия. А средната ферма в страната се простира на 1000 хектара, в сравнение с едва 16 хектара в ЕС.
„Тъй като Украйна, подобно на други нови присъединили се преди нея, ще започне да взема повече от бюджета на ЕС отколкото да внася в него, членството на страната ще означава сериозно намаляване на общия размер на парите, разпределени за други страни“, каза Аурели Катало от френският мозъчен тръст IDDRI.
„И поради капацитета на Украйна да произвежда милиони тонове евтино зърно, настоящите лидери в земеделието на ЕС, включително Франция и Полша, ще се сблъскат с внезапна конкуренция, която нито техният агрономически потенциал, нито разходите им за производство ще им позволят да оцелеят“, добави Катало.
Според Бетина Рудлоф от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, перспективата за присъединяване на Украйна може да даде тласък за реформиране на земеделския сектор в ЕС.
„От една страна, това може да осигури стимул за премахване на сегашните селскостопански субсидии, базирани на площ, в полза на определени природни и екологични услуги а от друга - може да означава повече пари за по-малките, семейни ферми, предпочитани от много национални министри на земеделието в ЕС“.
„Присъединяването на Украйна ще даде на ЕС огромен лост на геополитическата арена. Тогава делът на блока в световния износ на пшеница би бил около 30 процента, надминавайки сегашния пазарен лидер – Русия“ завърши Рудлоф.
Отчитайки фактите, които ЕС взима за земеделието – удължен транспортен износ за Украйна до ’26-та година, позволен внос в Европа на ГМО царевица, соя и памук до ‘31-ва година, бъдещи субсидии за „бутикови“ еко-производства и т.н. трудно може да си представим бъдещето, но сме спокойни че протеини от буболечки ще има за всички!
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.