Сагата с коридора в Черно море продължава с пълна сила. По всичко личи, че новите два месеца устройват и двете страни. От една страна, към днешна дата Европа не отстъпва от ограничителните мерки, а от друга – Кремъл си дава време до изясняване на ситуацията в Турция.
Големите губещи в тази ситуация остават зърнените пазари, които се превърнаха в заложник на глобалната политика.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Ще има ли евро-пари за фермерите? – на този етап земеделски производители ще получат само 16,75 млн. евро от кризисния резерв на ЕС, без допълнително национално съфинансиране, тъй като няма гласуван държавен бюджет.
Страната не издържа на натиска! – „България е солидарна с Украйна, но се създава местно пренасищане на селскостопанския пазар, защото вместо коридори за износ нашите страни се превръщат в складове“, каза Гечев.
Нови прогнози за световната реколта – IGC ревизира своята оценка за световното производство на царевица нагоре до 1,217 милиарда тона. Този напредък се дължи най-вече на Бразилия, за която сега се очакват около 130,2 милиона тона.
И Румъния изнемогва от украинско зърно – „пристанище Констанца не може да обработи 50 милиона тона под никаква форма. Тези стоки не могат да бъдат прекарани през пристанище Констанца!“, категоричен е Георге пред журналисти на Digi24.
В България, от Министерство на земеделието споделиха, че за разпределението на първия пакет помощи от 16,75 млн. евро са разработили три варианта, които са обсъдени и с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Далеч по-тревожно прозвучаха думите на земеделския министър Явор Гечев, според който, на този етап земеделски производители ще получат само 16,75 млн. евро от кризисния резерв на ЕС, без допълнително национално съфинансиране, тъй като няма гласуван държавен бюджет и то няма откъде да дойде.
Пред Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание, министъра обясни, че по въпроса с допълнителните 10 млн. евро от втория пакет на ЕС, решението е отложено без ясен срок.
Лъч надежда, макар и на думи дойде по отношение на срока на забраната, който изтича на 5 юни, Еврокомисията е декларирала, че ще предприеме мерки и след това. В заключение, Гечев изрази мнение, че само забрани, без допълнителни мерки, ще доведат до други проблеми.
Проблемите, така или иначе са вече видими и за статистиката, която отчита спад в износа от страната към традиционни дестинации. „Миналата година по това време само за Испания и Португалия сме изнесли 1,1 млн. тона, а тази година количествата не достигат и 40 хиляди. Просто бяхме изместени от украинците”, сподели Илия Проданов от НАЗ, пред журналисти.
В Черноморския регион, както вече съобщихме, бе постигнато споразумение между Русия и Украйна за удължаване на черноморската сделка за зърно. Така коридорът остава отворен в следващите 60 дни, след които съдбата му отново ще бъде поставена на масата за преговори.
Новината беше приветствана от представители на ООН, ЕС и Украйна, но руските власти побързаха да охладят техния ентусиазъм.
„Продължаването е добра новина за света“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, коментирайки новината. „Важността на инициативата за Черно море и паралелния меморандум за разбирателство между ООН и Руската федерация е ясна. Тези споразумения имат значение за глобалната продоволствена сигурност. Украинските и руските продукти хранят света“, добави той.
На 18 май говорителят на руското външно министерство Мария Захарова предупреди: „Даваме 60 дни, през които изкривяванията в изпълнението на сделката за зърно трябва да бъдат коригирани възможно най-бързо“.
Коридора през Черно море е само една част от проблема. След началото на войната, Европейският съюз премахна всички мита върху зърното от Украйна по суша, за да улесни износа. Това обаче предизвика пренасищане с евтино украинско зърно в Централна и Източна Европа, което удари продажбите на местните производители.
CNN информира за ситуацията, цитирайки изказване на българския министър на земеделието Явор Гечев: „България е солидарна с Украйна, но се създава местно пренасищане на селскостопанския пазар, защото вместо коридори за износ нашите страни се превръщат в складове“.
За да потуши недоволството, ЕС впоследствие прие временна мярка, която забранява износа на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе с произход от Украйна за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.
Този ход обаче беше критикуван от други страни-членки на ЕС, както и от украинския президент Володимир Зеленски, който определи мерките като „напълно неприемливи“.
На Стария континент, по данни на Европейската комисия износът на мека пшеница достига 27,17 милиона тона към 17 май, в сравнение с 24,33 милиона миналата година до момента.
Износът на ечемик, от друга страна, е намалял до 5,80 милиона тона от 6,73 милиона тона миналата година.
Вносът на царевица се е увеличил рязко тази година, до 23,57 милиона тона към днешна дата, в сравнение с 14,26 милиона тона миналата година. При рапицата вносът е достигнал 6,92 млн. тона при 4,80 млн. тона по същото време на миналата година.
Зад океана, доларът в началото на седмицата остава почти без изменение спрямо европейската валута при ниво от 1,0820 за евро. Петролът продължава с колебливия тренд и в началото на седмицата се търгуваше на нива от 71,10 долара за барел, на борсата в Ню Йорк.
По отношение на зърното, в началото на седмицата беше отбелязан нов спад за всички продукти на борсата в Чикаго, в контекста на бързия напредък по сеитбата на царевица и соя в САЩ.
Цените на царевицата са най-ниски от 19 месеца, в резултат на спадащото търсене на международната сцена и благоприятните условия за сеитба.
IGC ревизира своята оценка за световното производство на царевица нагоре до 1,217 милиарда тона. Този напредък се дължи най-вече на Бразилия, за която сега се очакват около 130,2 милиона тона.
Продажбите за износ на пшеница от САЩ тази седмица възлизат на 294 700 тона и 680 800 тона соя. Тези цифри остават крайно разочароващи и потвърждават, че международните купувачи се пренасочват към нови дестинации.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 23 май
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,81174 лв
£ 1 = 2,24921 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго 'септ 2023 (цена/тон) |
Лондон юли 202 (цена/тон) |
Париж 'септ 2023 (цена/тон) |
| 17 май |
$ 234,31 (424,51 лв.) |
£ 181,85 (409,02 лв.) |
€ 226,75 (443,48 лв.) |
| 18 май |
$ 229,44 (415,69 лв.) |
£ 179,00 (402,61 лв.) |
€ 222,00 (221,75 лв.) |
| 19 май |
$ 228,75 (414,44 лв.) |
£ 178,50 (401,48 лв.) |
€ 221,75 (433,71 лв.) |
| 22 май |
$ 227,35 (411,90 лв.) |
£ 177,00 (398,11 лв.) |
€ 222,25 (434,68 лв.) |
| 23 май |
$ 226,15 (409,73 лв.) |
£ 176,35 (396,65 лв.) |
€ 221,20 (432,63 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго юли 2023 (цена/тон) |
Париж юни 2023 (цена/тон) |
|
| 17 май |
$ 221,06 (400,50 лв.) |
€ 219,50 (429,30 лв.) |
|
| 18 май |
$ 218,60 (396,05 лв.) |
€ 219,25 (428,82 лв.) |
|
| 19 май |
$ 216,36 (391,99 лв.) |
€ 220,75 (431,75 лв.) |
|
| 22 май |
$ 216,59 (392,40 лв.) |
€ 219,85 (429,99 лв.) |
|
| 23 май |
$ 215,00 (389,52 лв.) |
€ 218,80 (427,94 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 399 лв./т. | 392 лв./т. |
| Северен централен | 402 лв./т. | 394 лв./т. |
| Североизточен | 406 лв./т. | 402 лв./т. |
| Югоизточен | 407 лв./т. | 395 лв./т. |
| Южен централен | 405 лв./т. | 396 лв./т. |
| Югозападен | 401 лв./т. | 392 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 410 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 747 лв./т. |
Седмицата в Агринайзър
Миналата седмица се проведе Румънската агро-търговска среща на върха – най-голямото международно агробизнес събитие в Румъния, което има за цел да укрепи геостратегическата позиция на страната и да улесни сключването на печеливши партньорства между румънски фермери и водещи компании в страната или в Европа.
Извода от срещата е, че оцеляването в днешната действителност при търговията със зърно е свързано с получаването на професионална информация за пазарите, изграждането на нова бизнес-стратегия и търсенето на алтернативи.
Георге Ничу, фермер от Сибиу подчерта необходимостта фермерите да знаят как да продават своите продукти, в допълнение към техническите познания. Той споменава, че фермерите в Румъния имат големи запаси от продукти поради липсата на правилни стратегии за продажба, което е довело до по-ниски цени и загуби.
Той също така отбелязва, че сегашните икономически условия не съответстват на традиционните агротехнически модели и изискват различен подход.
Голяма част от присъстващите производители разграничиха компетенциите си, свързани с продажбите, като отбелязаха колко трудно им е да го правят ефективно, имайки нужда от специалисти в областта, с които да се консултират.
Ето как Теодор Ичим, който притежава голяма ферма в окръг Констанца, близо до пристанището вижда пазара на зърно. Той твърди, че не е лесно да се правят прогнози и че предпочита да капитализира продуктите си средно на година, като избягва да следва само пиковете на пазара.
„Аз не съм последовател на пикове, лов на пикове, защото те са опасни. Трудно е да се каже сега какво се случва на пазара, моето мнение е, че трябва да сме внимателни и да внимаваме от гледна точка на продажбата, за да балансираме баланса си. Можем да продаваме на порции, можем да продаваме това, което имаме на склад и в същото време можем да гарантираме закупуването на суровини", завърши Ичим.
За консултациите с анализатори говори Богдан Соаре, който използва прогнозите на Цезар Георге за развитието на пазара на зърно. Той споделя, че отначало не им е повярвал, защото е имал свои аргументи, които в крайна сметка се оказали грешни и това му е коствало значителни средства.
„В живота е много важно да пренастроим и да разберем, че точно както имаме нужда от механици, бръснари, адвокати и зъболекари, в даден момент в този земеделски бизнес имаме нужда и от хора, специализирани в механизма на пазарите.
Защото в противен случай можем да вземем грешни решения! Изглежда, че войната ни постави в положението да правим някои погрешни тълкувания и да държим стоките на склад. В крайна сметка, сега болезнено осъзнаваме, че от жътвата до сега цените са имали само низходяща тенденция“, каза Богдан Соаре.
Така той разбра, че в бизнеса не трябва да се действа емоционално, а рационално, въз основа на някаква информация. Горчивият опит на фермерите от севрната ни съседка е обобщен и събран на едно място в абонаментния план на Агринайзър Агри Експерт. С него получаваш най-актуалната информация от зърнените пазари и контактуваш неограничено с пазарен експерт.
Ако и ти не действаш емоционално, а искаш да поставиш бизнеса си на рационални основи, публикувай своята оферта в Агринайзър, преговаряй и вземи максимума от своя труд.
Износът у нас през май
Седмица преди края на май износът от пристанищата на страната се задържа на 510 000 тона. Основни остават покупките на Алжир (423 000 тона пшеница), Китай (50 000 тона царевица) и Ирак (28 000 тона слънчогледово олио).
Плавателни съдове на Турция и Либия акостират на пристанище Варна за товарене на фуражен ечемик.
Какво е състоянието на културите?
По данни на НИМХ, през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия отново ще се определят от неустойчиво време, с чести валежи, които ще поддържат добро нивото на влагозапасите в 50 и 100 см почвен слой. В по-голямата част от страната, с изключение на места в източните райони, почвените влагозапаси при есенните посеви в еднометровия слой са над 80% от ППВ.
През периода развитието на земеделските култури ще се осъществява с умерени темпове, при средноденонощни температури близки до климатичните норми за втората половина на май.
До средата на третото десетдневие при зимните житни култури в полските райони ще протича формиране и наливането на зърното. В края на периода при ечемика на отделни места в южните райони ще се наблюдава и начало на фаза млечна зрелост. При слънчогледа и царевицата ще протича листообразуване.
Прогнозираните валежи през периода ще осигуряват подходящи условия за развитие на гъбни болести, като ръжди, септориоза и фузариоза по пшеницата.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, Южна Корея закупи около 66 000 тона царевица от Южна Америка. Япония закупи около 113 500 тона хлебна пшеница от САЩ, Канада и Австралия.
Египетският държавен купувач на зърно започна да предлага царевица на новооткритата стокова борса в страната, съобщи ръководителят на борсата Ибрахим Ашмави.
Египетският държавен купувач, General Authority for Supply Commodities (GASC), започна да обявява вътрешни търгове за царевица по-рано тази година в опит да се справи с кризата при фуражите, която ощети малките производители и дори накара някои фермери да умъртвят своите пилета. Министърът на доставките Али Моселхи каза, че царевицата ще бъде предложена на местните производители чрез борсата.
Египет, основен купувач на суровини, страда от криза, която накара местната валута да се срине с близо 50 процента спрямо долара, редуцира вноса и повиши официалната обща инфлация до 31,9 процента през февруари, най-високата ѝ стойност за пет години назад.
Годишният процент на потребителската инфлация в градовете през март се повиши до 32,7 процента на годишна база. GASC вече предложи по подобен начин и пшеница на затруднени мелници чрез борсата, като продаде близо 570 000 тона от стартирането на борсата през ноември, отчитат местни източници.
По отношение на прогнозите, IGC ревизира нагоре своята оценка за световното производство на царевица за предстоящия сезон до 1,217 милиарда тона, в сравнение с 1,208 милиарда тона, изчислени миналия месец. Това се дължи главно на прогнозите за по-високо производство в Бразилия, което сега се оценява на 130,2 милиона тона.
При пшеницата световното производство е преразгледано надолу с 4 милиона тона спрямо последната прогноза и сега се оценява на 783 милиона тона.
Бъдещото европейско производство на пшеница се оценява на 136,8 милиона тона, спад с 1 млн. тона, главно поради по-ниско производство в Испания, което след сушата от последните месеци сега се оценява на едва 5,6 милиона тона.
Борсата в Буенос Айрес също преразгледа оценката си за производство на соя надолу, до едва 21 милиона тона, спрямо предишната си оценка от 22,5 милиона тона. Производството на царевица остана непроменено и се очаква да възлезе на 36 милиона тона.
Черноморски регион
Нашите румънски колеги ни споделиха какво се случва в момента на Констанца. Към 21 май, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 195 евро/тон, фуражна пшеница – 185 евро/тон, царевица – 175 евро/тон, ечемик – 169 евро/тон, слънчоглед – 402 долара/тон.
Пристанището на Констанца рискува да бъде блокирано тази година поради изключително големия обем стоки от Украйна, които се очаква да преминат транзитно през Румъния и да тръгнат за износ.
Освен това, текущите прогнози за реколтата изглеждат добре в момента, което означава повече товари и по-ниски цени.
Според Чезар Георге, експерт в търговията със селскостопански стоки, се очаква някъде около 50 милиона тона зърнени и маслодайни семена да се изсипят в пристанището на Констанца през тази селскостопанска година, факт, който със сигурност ще доведе до блокиране.
„Украйна ще премине транзитно през Румъния, или поне това е тяхното намерение, говорят за обеми от 24-27 милиона тона зърно. Ако вземем тази цифра и я обобщим с нашата прогноза за износ, по отношение на година, която изглежда много добра в момента, ще имаме ниво на износ от 22-23 милиона тона. В едно ви уверявам: не е възможно! Пристанище Констанца не може да обработи 50 милиона тона под никаква форма. Тези стоки не могат да бъдат прекарани през пристанище Констанца“, категоричен е Георге пред журналисти на Digi24.
Според него украинският внос е непосредственият проблем пред страната, но съществуват и други. Той споменава, че има голям проблем с паричния поток на компаниите и голямото количество стоки на склад.
Анализаторът е на мнение, че Русия е основен източник на конкуренция и може да повлияе негативно на румънското селско стопанство в международни търгове.
„Руската федерация е ол-ин, няма какво да губи. Има най-евтиното гориво, има най-евтините торове, всичко е централизирано, ако утре каже, че продава пшеница по 120 долара за тон, аз съм твърдо убеден, че може да го направи. При всякакъв риск. В тази ситуация за Румъния е важно да защити своите интереси, защото селското стопанство има голям потенциал“, заключи Георге.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.