banner-image

    28 февруари 2024 | Борбата за пазари продължава

    28 февруари 2024 | Борбата за пазари продължава

    banner-image

    Установилият се в последно време низходящ тренд по зърнените борси и пазари прекъсна, но още е рано за съживяване на пазарите.

    Обемите със зърно, налични в Русия, Украйна и Европа предполагат ожесточена борба за пазарен дял, която не предполага скорошно повишение на цените.


    Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш: 

    Какви промени ни очакват? –  министерски съвет настоява пред Съвета по земеделие да се направи цялостна преоценка на законодателството по Зелената сделка. От изключителна важност в краткосрочен план са въпросите за Стратегическия план, директните плащания и др.

    Констанца остана без украинско зърно – алтернативният износ през Черно море се оказа сериозен проблем за Румъния, която остана забравена, след като вложи много време и ресурси в подобряването на пристанищната инфраструктура в Констанца.

    САЩ в надпревара със света – американската пшеница продължава да страда от ожесточената международна конкуренция с черноморската пшеница. При царевицата и соята акцентът остава върху Южна Америка. Бразилия и Аржентина ще бъдат ключовите двигатели на тези два пазара през следващите месеци.

    Какво се случва на европейския пазар? – „Никога не е било радост за фермерите, че страната оглавява производствените класации. Намираме се в този експортен център на Черно море, където конкуренцията е много висока и пазарът е собственост на едни и същи търговци. Никой фермер от региона не изнася, освен ако не е мултинационална компания, която е и търговец". 


    В България, министерски съвет реши да настоява пред Съвета по земеделие да се направи цялостна преоценка на законодателството по Зелената сделка. От изключителна важност в краткосрочен план е и опростяването на процедурата за промяна на Стратегическия план, съобщиха от Министерски съвет след приключилото правителствено заседание. 

    Заедно с това е необходимо да се проследи кумулативният ефект от мерките в споразуменията за свободна търговия, както и да се предвиди клауза за реципрочност, която да гарантира спазването на единни производствени стандарти за качество и безопасност на храните и от двете страни. 

    Въпросът за изравняване на нивата при директните плащания е друга част от исканията пред Съвета.

    В Черноморския регион, Москва обяви, че мито върху износа на пшеница ще бъде свалено до 3800,6 рубли (41,26 долара) тон от 28 февруари 2024 г., по данни на земеделското министерство.

    Митото за ечемика се повишава до 571 рубли (6,2 долара) за тон, а това за царевицата пада отново до 828,9 рубли (9 долара) за тон.

    Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 243,5 долара за тон, за ечемика - 181,2 долара за тон, за царевицата - 185,2 долара за тон.

    В същото време, латвийският парламент, одобри изменения в законодателството за селското стопанство и развитието на селските райони, за да забрани вноса на селскостопанска продукция от Русия и Беларус.

    Измененията, изготвени от няколко латвийски правителствени министерства, предвиждат вносът на селскостопански продукти и фуражи с произход от Русия и Беларус в Латвия да бъде забранен както директно, така и през трети страни. Забраната ще остане в сила до 1 юли 2025 г. и може да бъде удължена при необходимост.

    Украйна пък може да изнесе цялото зърно, прибрано през 2023 г., през коридора в Черно море, стана ясно от заключителното изявление на онлайн срещата на Г-7.

    „Докато агресивната война на Русия срещу Украйна продължава да подкопава глобалната продоволствена сигурност, ние празнуваме успеха на Украйна в значително разширяване на износа на храни през Черно море, което ще помогне да се изхрани света. 

    Благодарение на морския коридор на Украйна и пътищата за солидарност на ЕС, Украйна е напът да изнесе цялото зърно от реколтата си през 2023 г. въпреки атаките на Русия срещу украинските пристанища и оттеглянето й от Черноморската инициатива за зърно“, се казва в изявлението.

    Възстановеният износ през Черно море се оказа сериозен проблем за Румъния, която остана забравена, след като вложи много време и ресурси в подобряването на пристанищната инфраструктура в Констанца.

    Украинските доставки на зърно през румънското черноморско пристанище Констанца са намалели с 38% на годишна база през януари, показват данни на пристанището, което поражда загриженост сред операторите, че експортните маршрути, създадени след нахлуването на Русия, ще изчезнат, тъй като Киев използва повече собствените си пристанища.

    Износът на Украйна през Констанца, несъществуващ преди войната, възлиза на 8,6 милиона тона през 2022 г. и нарасна до 14 милиона тона миналата година, подпомогнат както от финансирани от Европейския съюз инвестиции в пристанището, така и от операторите, добавящи оборудване.

    Но транзитните му обеми са паднали до 436 000 тона през януари от 700 000 тона през януари 2023 г., казаха от пристанищните власти пред Ройтерс.

    На Стария континент, нараства напрежението на полската граница, където полските фермери блокират камиони и влакове, превозващи украинско зърно, цените продължават да падат, а гневът на фермерите се разпространява в цяла Европа, от Дания до Гърция и от Франция до Полша.

    Полският министър на земеделието Чеслав Сикерски каза от парламентарната трибуна, че „поради прекомерното отваряне на Европейския съюз към притока на стоки от Украйна, полските фермери претърпяха най-големи загуби. Няма съмнение, че Украйна трябва да бъде подпомогната, но отварянето на европейския пазар за внос на селскостопански продукти в ЕС не може да бъде както е сега, защото фермерите в Полша и други страни от ЕС няма да успеят да издържат на конкуренцията“. 

    Сикерски подчерта, че Варшава иска да наложи значителни ограничения върху притока на чувствителни стоки от Украйна, включително подробен и дори ограничителен контрол на границата.

    На подобно мнение е и президентът на страната Анджей Дуда, който отбеляза, че след като полските власти са отворили зърнени коридори за транзит на украинско зърно, количеството селскостопански продукти, превозвани през Полша от Украйна, е скочило 300 пъти.

    Дуда обеща, че Полша ще продължи да подкрепя Украйна по пътя й към Европейския съюз, но проблемите на фермерите са отделен въпрос, който не търпи отлагане.

    Зад океана, американската пшеница продължава да страда от ожесточената международна конкуренция с черноморската пшеница. При царевицата и соята акцентът остава върху Южна Америка. Бразилия и Аржентина ще бъдат ключовите двигатели на тези два пазара през следващите месеци.

    В Аржентина, мненията между фондовите борси в Буенос Айрес и Росарио за пореден път се разминават. Фондовата борса в Буенос Айрес е оптимистично настроена за потенциала на реколтата, посочвайки по-нататъшно завръщане на валежите. От друга страна, фондовата борса в Росарио намалява прогнозите си за производство на соя с 2,5 милиона тона до 49,5 милиона тона и прогнозата си за производство на царевица с 2 милиона тона до 57 милиона тона, след скорошната гореща вълна.

    Световните борси

    Фючърсни пазари (не физически) към 27 февруари

    Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
    $ 1 = 1,80575 лв
    £ 1 = 2,28797 лв
    € 1 = 1,95583 лв

    Пшеница
    Дата Чикаго
    март 2024

    (цена/тон)
    Лондон
    март 2024

    (цена/тон) 
    Париж
    март 2024

    (цена/тон) 
    21 февруари $ 214,29
    (386,95 лв.)
    £ 156,60
    (358,30 лв.)
    € 205,00
    (400,95 лв.)
    22 февруари $ 214,29
    (386,95 лв.)
    £ 158,30
    (362,19 лв.)
    € 203,50
    (398,01 лв.)
    23 февруари $ 215,00
    (388,24 лв.)
    £ 159,00
    (363,79 лв.)
    € 208,00
    (406,81 лв.)
    26 февруари $ 214,85
    (387,97 лв.)
    £ 158,45
    (362,53 лв.)
    € 205,75
    (402,41 лв.)
    27 февруари $ 216,00
    (390,04 лв.)
    £ 158,85
    (363,44 лв.)
    € 205,50
    (401,92 лв.)

    Царевица
    Дата Чикаго
    март 2024

    (цена/тон)
    Париж
     март 2024

    (цена/тон)
    21 февруари $ 161,81
    (292,19 лв.)
    € 173,50
    (339,34 лв.)
    22 февруари $ 159,84
    (288,63 лв.)
    € 174,00
    (340,31 лв.)
    23 февруари $ 157,95
    (285,22 лв.)
    € 171,25
    (334,94 лв.)
    26 февруари $ 158,20
    (285,67 лв.)
    € 172,00
    (336,40 лв.)
    27 февруари $ 158,45
    (286,12 лв.)
    € 172,50
    (337,38 лв.)

    Източници: Euronext, CME, ICE

    Реалният пазар в Агринайзър

    Актуалните цени по преговори в платформата

      Фуражна пшеница Царевица
    Регион Цена без ДДС Цена без ДДС
    Северозападен 322 лв./т. 318 лв./т.
    Северен централен 332 лв./т. 324 лв./т.
    Североизточен 337 лв./т. 331 лв./т.
    Югоизточен 334 лв./т. 325 лв./т.
    Южен централен 333 лв./т. 324 лв./т.
    Югозападен 322 лв./т. 321 лв./т.

    Зърнена продукция Цена без ДДС
    Хлебна пшеница 341 лв./т.
    Маслодаен слънчоглед 702 лв./т.
       

    Износът у нас през месеца

    В края на февруари износа от страната достигна близо 330 000 тона продукция. Топ 3 на страните-износителки през месеца се падат на Китай (120 000 т), Южна Корея (68 000 т) и Нидерландия (35 000 т).

    По отношение на изнесената продукция, през месеца бяха експортирани пшеница (128 000 т), царевица (46 000 т), слънчоглед (35 000 т), слънчогледово олио (48 000 т).

    Световният обмен на зърно

    На международната сцена, настъпва леко раздвижване, след като Тунис стартира нов търг за 100 000 тона мека пшеница. В Южна Корея преработватели търсят 136 000 тона пшеница, докато Япония вече закупи 116 000 тона пшеница. Бангладеш финализира търг за 50 000 тона пшеница. Йордания също се включи в покупките, стартирайки търг за 120 000 тона пшеница.

    Противно на очакванията, вместо царевица Китай купува американско сорго. Така, в края на седмицата USDA обяви изключителна продажба на 126 000 тона сорго на Китай.

    USDA докладва и за друга изключителната продажба на 155 000 тона американска царевица за Япония и 228 000 тона соево брашно за Филипините.

    Световни новини

    Към 23 февруари, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 195 евро/тон, фуражна пшеница – 181 евро/тон, царевица – 168 евро/тон, ечемик – 163 евро/тон, слънчоглед – 425 долара/тон.

    Според Европейската статистическа служба (Евростат) Румъния заема 5-та позиция сред най-големите производители на пшеница в ЕС. Страната е и в челните места на най-големите износители на пшеница в ЕС от началото на новия сезон. 

    Но румънците, които отглеждат пшеница, казват, че статистическите данни са неверни и това позициониране им носи сериозни щети, тъй като те са единствените губещи. Всъщност отчитането на тези огромни цифри - които фермерите казват, че не отразяват реалността - им причинява само загуби, бизнесът на мнозина е превзет от кредитори, защото не могат да покрият дори разходите си, а износът не се прави от производителите, а от няколко "международни търговци" - мултинационални компании, които продават пшеница за износ.

    „Те са еднакви в целия регион, заедно с Украйна, България и Република Молдова. Търговците са тези, които определят много ниски цени на изнасяната пшеница и само те печелят, а не румънските, българските, молдовските или украинските производители“, сподели президентът на Националната федерация „ПРО АГРО“ Йонел Арион.

    „Никога не е било радост за фермерите, че страната оглавява тези класации. Намираме се в този експортен център на Черно море, където конкуренцията е много висока и пазарът е собственост на едни и същи „търговци“. Никой фермер от региона не изнася, освен ако не е мултинационална компания, която е и "търговец". 

    Фермерите нямат експортни мощности, не участват в международни търгове, защото нямат необходимите количества и пазарна история. Днес пазарът на зърнени култури в Румъния вече не се регулира от държавата или от някоя европейска структура. Тези "търговци" са икономическа надстройка, която е невъзможно да се контролира. Те са мултинационални компании, които изнасят зърно повече от 50 години“, обяснява Арион.

    Според него мултинационалните компании печелят позиции и бизнес. Тези, които не плащат задълженията си, продават бизнеса си. Всичко се поема от кредитори. На практика има такива проблеми всяка година и броят на румънските производители намалява в тази истинска "руска рулетка" на производството на пшеница, докато мултинационалните компании, които предоставят финансова помощ и "вложени" - горива, торове, хербициди и т.н. - печелят... както земеделска земя, която вземат от губещите, така и бизнеса на румънски фермери, които не успяват на този пазар, който не могат да регулират.

    „Имаше и румънски търговец, но другите се погрижиха да го премахнат от пазара. Трябва да отчетем факта, че сме на световен пазар и цената е определена на това ниво, но в същото време зависим от търговци, които определят цена с 20-30 евро по-ниска от борсата от Чикаго, Лондон или Париж“, обяснява Арион.

    Фермерите са ядосани от тази ситуация, в която държавата не се намесва по никакъв начин през последните години, като казват, че са засегнати от липсата на регулации и нелоялната конкуренция, с която се сблъскват на този пазар, без да бъдат забелязани от Съвета по конкуренция.

    „Надутите“ цифри по модела на отчетите за продукцията на хектар от времето на комунистическия режим вече не служат за хвалба на партията-държава, както беше във „соц. времената“, а помагат на кредиторите които поемат бизнеса на малките производители.

    „Имаме проблем, на национално ниво, по отношение на отчитането на продукцията. Не може, като държава да отчетете най-високото производство на пшеница от хектар за последните 20 години, когато масово имаме земеделски площи, засегнати от суша. Това означава, че бихме счупили всеки рекорд, ако разполагахме с цялата жизнеспособна земеделска площ, особено южната част на Румъния, където имаше невиждана суша“, добавя Арион.

    „Имаме от над 700 000 земеделски стопани, но едва около 30 000 търговски дружества, са задължени да дават данни на Националния статистически институт. Останалите не са задължени да дават данните, така че отчетът показва много по-висока продукция от хектар, отколкото е в действителност. Обръщали сме внимание на този проблем, но все още се работи по същия начин. Румъния винаги предава неточни данни, което вреди много на икономическия план и имиджа на страната”, категорични са фермерите.


    Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.

     

    Абонаменти

    Спести до 35% с годишен абонамент

    ГодишенМесечен